Приложение на бързодействащите инсулинови аналози при захарен диабет тип 1 в детско-юношеска възраст



01/06/2003

Детско-юношеският диабет тип 1 се характеризира с изключително голяма лабилност, обусловена от особеностите на детската и пубертетна възраст и непредсказуемия начин на живот - физическа и емоционална активност, хранителното поведение, чести инфекции в този период и др. Постигането на оптимален метаболитен контрол е трудно, но новите постижения в инсулиновата индустрия дават надежда за преодоляване на тези проблеми.

Приложението на бързодействащите инсулинови аналози при деца и юноши започна наскоро след въвеждането им при възрастни. Безспорни са вече доказателствата от много проучвания за доброто повлияване на постпрандиалните гликемии, тежките хипогликемични епизоди, НвА1с и качеството на живот (1,2).

Основните показания за лечение с инсулинови бързодействащи аналози се припокриват с тези за интензифицирано инсулиново лечение:

1. Продължителност на диабета над 5 г., а ако началото е в пубертетната възраст този срок може да бъде скъсен (2)

2. Непрекъснато и бързо нарастване на инсулиновата доза над 1.0U/kg.т.м. без да може да се постигне оптимален контрол

3. Лош контрол при конвенционално инсулиново лечение

4. Наличие на усложнения - стремеж за поддържане на оптимален контрол

5. Тежки хипогликемии - особено показани за лечение с аналог

6. Наднормено тегло - показано за лечение с аналог поради възможността да се намали броя на хрененията и калорийният внос

7. По-голяма свобода на действие при ученици и студенти, където часът и броят на храненията не винаги може да се спазват

8. При малки деца, където количеството на приетата храна не винаги е предсказуема - възможност за поставяне на инсулина непосредствено след хранене

Приложението на бързодействащ инсулинов аналог не е показано при деца с кетоацидоза (лечението е само с обикновен бързодействащ инсулин интравенозно) и при деца с новооткрит диабет, при които началното подобрение на заболяването може да бъде последвано от ремисия и инсулиновата доза да достигне под 0.5U/kg.т.м. в 1 или 2 приема.

При преминаване от интензифицирано лечение с обикновен бързодействащ инсулин на интензифицирано лечение с бързодействащ инсулинов аналог в детско-юношеската възраст практически се препоръчва следното:

Дозата на инсулиновия аналог се запазва същата както на обикновения бързодействащ инсулин (1:1), като в зависимост от постпрандиалните стойности се увеличава или намалява предхождащият ги инсулин. Дозата на интермедиерния инсулин (в 22ч) се увеличава с 2-4-6 U и може да достигне до 50% от общата инсулинова доза за 24 часа, т.е. почти да се доближи до сумата от трите апликации на инсулиновия аналог. Тъй като в детската възраст инсулинът се дозира на kg.т.м. в зависимост от възрастта и еволюцията не съществуват точно определени алгоритми за дозиране на инсулина.

Изводът за клиничната практика

Бързодействащите инсулинови аналози имат редица предимства през обичайните бързодействащи инсулини и при правилно използване представляват сериозна крачка напред в осигуряването на по-физиологичен инсулинов режим при пациентите както със захарен диабет тип 1, така и със захарен диабет тип 2. Добрият успех и удовлетворението на пациента и лекуващия го екип се постига само с тясно сътрудничество, добро обучение и често наблюдение на гликемията.