Уважаеми колеги,



01/09/2002

Конвергенцията между науката и клиничната практика все повече усъвършенства „изкуството да лекуваме”. В тази книжка ще прочетете за два неуспеха на превантивната медицинска наука. Все пак добрата вест е, че още веднъж се убеждаваме в силата на доказателствено базираната медицина. А поуката е, че клиницистите не трябва да изписват терапия само въз основата на данни от неконтролирани проучвания или от малки пилотни изследвания с кратка продължителност.

Primum non nocere - комбинираната хормонална заместителна терапия бе дисквалифицирана изцяло като средство за вторична и първична профилактика на кардиоваскуларните заболявания при постменопаузални жени. Предлагаме ви „горещите” резултати от двете контролирани проучвания - HERS II (продължение на HERS) при жени с установена ИБС и WHI при практически здрави жени.

Инсулинът не намалява риска от клиничната поява на Тип 1 диабет. Проучването Diabetes Prevention Trial (DPT) не потвърди, че дългосрочното вмешателство с антидиабетен хормон, е успешно за профилактика на Тип 1 диабет. Поне прилаган инжекционно, инсулинът не предпазва или не забавя клиничното развитие на заболяването при близки кръвни родствениици на пациенти с Т1 ЗД и изглежда, че няма място в диабетната профилактика.

Възпалението е причина или е последица на Тип 2 диабет? С-реактивният протеин (CRP), който е индикатор за остро възпаление, е силен и независим предиктор на риска за поява на Тип 2 диабет при мъже на средна възраст. Това изненадващо заключи мащабното проучване West of Scotland Coronary Prevention Study, за което също можете да четете в тази книжка.