Инсулинът не забавя клиничната изява на Тип 1 диабет



01/09/2002

Проучването Diabetes Prevention Trial (DPT) докладва, че прилагането на инсулин с профилактична цел при близки кръвни родственици на Тип 1 диабетни пациенти е неуспешно за отлагане или предпазване от заболяването (Skyler JS et al. Effects of insulin in relatives of patients with type 1 diabetes mellitus. N Engl J Med 2002:346;22:1685-91B)

DPT е рандомизирано контролирано открито проучване, обхванало 84 228 кръвни родственици по първа и втора линия на пациенти с Т1 ЗД, сред които - 3152 позитивни за островно-клетъчни антитела. При 2103 души от антитела-позитивната група е изчислен рискът от появата на диабет. В подгрупата от 372 човека с вероятност да развият заболяването през следващите пет години над 50%, 339 са получавали редовно или ниска доза инсулин ултраленте подкожно (0.25 МE/кг/дневно плюс една 4-дневна инфузия на инсулин/годишно), или са били само наблюдавани. По време на проучването и в двете групи е провеждано орално обременяване с глюкоза (ОГТТ) на 6-месечни интервали за средно 3.7 години.

Не е открита разлика в броя на пациентите, заболели от Т1 ЗД между лекуваната (69 човека) и контролната група (70 човека). Годишната честота на прогресията на диабета също е сходна в двете групи (14.6% от нелекуваните спрямо 15.1% от получавалите инсулин). Цялостният риск от появата на диабет е сравним в двете групи (0.96 относителен риск). Повечето от пациентите, които са развили диабет в хода на проучването, нямали никакви симптоми преди това.

Пациентите с нарушен глюкозен толеранс на старта прогресирали достоверно по-бързо до клиничен диабет (22% годишно) в сравнение с участниците с нормален глюкозен толеранс базално (10% годишно, p<0.001).

„При хората с висок риск от диабет, инсулиновата терапия е неефективна за диабетна профилактика, поне в използваната в това клинично проучване превантивна доза”, заявиха авторите на DPT и предложиха на практикуващите лекари да не изписват лечение само въз основа на данните от малки пилотни проучвания.

Публикуваните между 1993-1998 година данни от камерни изследвания с кратка продължителност родиха надеждата, че редовното инжектиране на малки дози инсулин при близки родственици на Тип 1 диабетни пациенти, които имат и висок титър на имунологични маркери, може да се използва за диабетна профилактика. Лансирана бе хипотезата, че екзогенният инсулин запазва по-дълго способността на бета-клетките да произвеждат собствен инсулин, тъй като им осигурява периоди на неактивност (почивка) и ги превръща в по-малко атакувани мишени от имунната система.

Изводите от това превенционно проучване:

- Дългосрочното редовно прилагане на инжекционен инсулин при близки кръвни родственици на Тип 1 диабетни пациенти, които имат висок риск от появата на същото заболяване през следващите пет години, не се отразява върху честотата или прогресията на диабета в сравнение с техните родственици, които успоредно не получават инсулинова терапия

- Родствениците с нарушен глюкозен толеранс базално развиват клинично заболяване достоверно по-бързо, в сравнение с родственици, които имат нормален глюкозен толеранс базално

- Тип 1 диабет прогресира безсимптомно при повечето от случаите, развили по-късно заболяването

Втората част от DPT ще изследва дали оралният инсулин, който има различен механизъм на действие от инжекционната форма, има повече място в диабетната профилактика.