Кардиоваскуларната протекция преди остър миокарден инфаркт намалява след МИ смъртността на диабетните пациенти



01/06/2002

Фармакологичната сърдечносъдова защита преди възникването на остър миокарден инфаркт (ОМИ) бе свързана с удължаване на краткосрочната (до 30-ия ден след коронарния инцидент) и на дългосрочната (до края на 1-ата и 2-ата година) преживяемост на след МИ диабетни пациенти.

Данните от сравнително проучване при 673 пациенти, хоспитализирани поради ОМИ, 117 (17.4%) от които със ЗД, не показват разлики в смъртността до 30-ия ден след острия коронарен синдром (17.1% летални изходи в диабетната група спрямо 15.3% сред контролите) и до края на първата година (24.8% спрямо 27.4%, респективно), но смъртността до края на втората година е достоверно по-висока при пост-МИ диабетните пациенти (40.2% спрямо 29.1%).

Ретроспективният анализ показва, че при пациентите със ЗД поради мултиплените сърдечносъдови рискови фактори по-често е използвана фармакологична терапия с аспирин в комбинация със статин или с АСЕ инхибитор, или със статин +АСЕ инхибитор с цел намаляване на коронарния риск.

„За разлика от предишни проучвания не намерихме разлика в смъртността до 30-ия ден и за една година между диабетните и останалите пост-МИ пациенти. Това несъответствие бе свързано с по-високата честота на фармакологична кардиоваскуларна протекция в диабетната група – данни, които подкрепят хипотезата, че преживяемостта на диабетните пациенти след МИ може да се повлияе от фактори преди възникването на инфаркта” - обобщиха авторите (1).

Използван източник:

1.Londaht M, Katzman P et al. Cardiovascular prevention before admission reduces mortality following acute myocardial infarction in patients with diabetes. J Intern Med 2002, 251;4:325-30