Eplerenone потвърди ефективността си при хипертензивни Тип 2 диабетни пациенти с албуминурия



01/06/2002

Лечението на хипертензивни албуминурични Тип 2 диабетни пациенти с първия селективен антагонист на алдостероновия рецептор еplerenonе на фирмата Pharmaciа води до достоверно по-голяма редукция на албуминовата екскреция в урината в сравнение с моноприлагането на АСЕ инхибитора enalapril.

Данните от фаза III клинични проучвания, докладвани на тазгодишната научна среща на American College of Cardiology (ACC), показаха също, че двата препарата водят и до сходно намаляване на масата на лявата камера (ЛК).

Epstein и съавтори съобщиха, че са сравнили ефектите на три антихипертензивни режима върху нивата на албуминовата екскреция, кръвното налягане и поносимостта при 257 Тип 2 диабетни пациенти с клинична нефропатия. Групата е била рандомизирана да получава след титриране на дозите или еплеренон 200 mg, или еналаприл 40 mg, или комбинацията еплеренон 200 mg и еналаприл 10 mg. Първичният краен изход, следен в хода на проучването, е средната процентна промяна в съотношението албумин/креатинин (UACR), измерено в уринни проби базално и след 24 седмици.

Монотерапията с еплеренон е довела до достоверно намаляване на базалното UACR с 62%. Еналаприл, прилаган самостоятелно, довел до редукция с 45%, респективно. Комбинираното лечение постигнало адитивен ефект – редукция на UACR с 74%.

И двата препарата показали добра поносимост. При 8.6% от пациентите на еплеренон, при 1.2% от тези на еналаприл и при 6.9% от лекуваните с комбинацията еплеренон-еналаприл били измерени нива на серумен калий >=6.0 ммол/л. Повече пациенти в комбогрупата прекъснали преждевременно участието си в проучването поради значима хиперкалиемия в сравнение с тези на монотерапия било с еналаприл, било с еплеренон.

Разликите в редукцията на протеинурията в полза на еплеренон при сходен с еналаприл антихипертензивен ефект, потвърждават хипотезата, че селективният алдостеронов антагонизъм е ренопротективен отвъд постиганата редукция на артериалното налягане - заключи д-р Епщайн.

Вторият доклад на Pitt и съавтори описа резултатите при 153 пациенти с лека до умерена АХ и хипертрофия на ЛК, рандомизирани да получават дневно еплеренон 200 mg или еналаприл 40 mg, или еплеренон 200 mg и еналаприл 10 mg, като тези дози са постигнати чрез ускорено титриране в продължение на четири седмици. Първичният краен изход, следен в хода на проучването с помощта на ядрен магнитен резонанс, е била промяната в базалната маса на ЛК. За 9 месеца монотерапията с еплеренон или с еналаприл довела до сходна редукция на ЛК маса с 14.5 g и 19.7 g, респективно. Комбинацията била свързана с редукция на ЛК маса с 27.2 g. Съчетаното прилагане на селективния блокер на алдостерона и инхибитора на ангиотензин конвертиращия ензим е довело до достоверно по-голямо намаление на систолното АН и на масата на ЛК в сравнение с еплеренон монотерапията.

И трите режима на лечение достоверно намалили микроалбуминурията при сходни странични ефекти.

Тези данни показват, че еплеренон води до кардиоваскуларни ползи, които са адитивни с тези, постигани от АСЕ инхибитора - заключи д-р Пит.