Тип 2 диабет се среща по-често при инфектираните с вируса на хепатит С индивиди



01/09/2001

Хроничната инфекция с вируса на хепатит С (HCV) бе свързана с повишен риск от появата на Тип 2 захарен диабет (Thomas D, et al.Type 2 diabetes prevalence is higher among hepatitis C-infected individuals. Ann Intern Med 2000,133:592-599;650-652).

Д-р Дейвид Томас и съавтори от Университета “Джон Хопкинс” в Балтимор, Мериленд са проследили медицинските досиета на над 9800 души, участвали в Third National Health and Nutrition Examination Survey, за да докажат положителната корелация между HCV и Т2 ЗД. От всички участници – 8.37% са с Тип 2 диабет; 0.38% - с Тип 1 диабет и 2.14% са HCV-позитивни, показват данните.

Индивидите с Т2 ЗД като цяло са с по-напреднала възраст и по-често имат неевропеиден произход, по-висок ИТМ, по-нисък социален статус и по-честа фамилна диабетна история. След нагаждането за тези фактори, честотата на ЗД продължава да бъде достоверно по-висока сред HCV-позитивната група в сравнение с HCV-негативните индивиди с изключение на групата под 40-годишна възраст.

Сред 40-49-годишната група инфектираните с HCV индивиди имат 3.1 пъти по-висок риск от Т2 ЗД в сравнение с неинфектираните им връстници - показват резултатите. След нагаждане на останалите фактори, относителният риск сред HCV-положителната група над 40-годишна възраст расте над 4 пъти.

Проучването не открива положителна корелация между хепатит В инфекцията и диабетогенния риск, както и нито един от HCV-положителните индивиди няма Т1 ЗД.

“Тип 2 захарен диабет е по-често срещан сред HCV-инфектираните индивиди на възраст над 40 години”, обобщават авторите на проучването и предлагат допълнителни изследвания за уточняване на намесените биологични механизми.

“Връзката между хроничната HCV инфекция и Т2 ЗД изглежда истинска”, съгласен е и д-р Греъм Александър от Колежа по клинична медицина на Университета в Кеймбридж, Великобритания.

“Сегашните данни не могат да отговорят на въпроса дали при свързания с HCV-инфекция диабет трябва да се прилагат антивирусни агенти, но в тази област са наложителни лонгитудинални проучвания”, смята д-р Александър.