II МЕЖДУНАРОДЕН СИМПОЗИУМ НА НОВО НОРДИСК ПО ПРОБЛЕМИТЕ НА ДЕТСКО-ЮНОШЕСКИЯ ДИАБЕТ



01/09/2001

Научно-практическият форум, провел се в Копенхаген от 31 май до 2 юни т.г., бе посветен на актуалните проблеми на захарния диабет в детско-юношеска възраст и пътищата за тяхното оптимално решаване.

Най-важните изводи на световните експерти по детска диабетология и техните препоръки към клиничната практика:

- Честотата на Тип 1 диабет нараства, като обхваща все повече и най-малките деца под 5 години. С най-висока заболяемост остава Финландия, където годишно заболяват повече от 45 на 100 000 деца до 15-годишна възраст. Най-ниска е честотата на Тип 1 диабет в Китай. В много страни на Европа, Средния Изток и Австралия, честотата на автоимунния диабет се е увеличавала през последните години с 2–5% годишно. Тези епидемиологични данни бяха докладвани от президента на Международното общество за детско-юношески диабет (ISPAD) - проф. Мартин Силинк от Австралия.

- “Да скринираме или не?” – бе озаглавена дилемната лекция на проф. Шатц от Университетския диабетен център във Флорида. Въпросът за диагнозата на Тип 1 диабет в неговата най-ранна, предиабетна фаза чрез скрининговото изследване на групите с висок риск все още е спорен. Основният аргумент против подобно отсяване е липсата на сигурно средство за профилактика на заболяването.

- Тип 2 диабет също зачестява в световен мащаб и обхваща все повече младата възраст, в това число и детско-юношеската. Основната причина за това “подмладяване” е затлъстяването.

- Инсулиновите аналози навлизат все повече в лечението на детско-юношеския диабет. Много важно е включването на терапия с аналози да се съпровожда от подходящо обучение за особеностите на тези видове инсулин! Опитът до момента е обнадеждаващ - отчита се значително намаляване на честотата на хипогликемиите и подобряване на качеството на живот на пациентите.

- Овладяването на “изкуството” на хранене при диабет се нуждае от допълнителни усилия. Балансирането на храната и адаптирането на инсулина е проблем, налагащ повече внимание.

- При навършване на 18-годишна възраст диабетиците трябва да преминат под грижата на интернистите - ендокринолози. По време на този преход юношите често се изпускат от лекарски контрол! За осигуряване на плавността на този процес, в някои страни се организират специални клиники за подрастващи.

- Всекидневният самоконтрол е много по-ефективен при диабетните пациенти, включени в “емоционално” обучение. Целта е хората с диабет да се научат от ранната си възраст да се “справят” с проблемите в живота си! Психологичните проблеми често са причина за повтарящите се диабетни кетоацидози и за “лабилен” контрол.

- Целта на лечението е постигане на близки до нормалните нива на кръвната глюкоза, която може да изисква интензивно инсулиново лечение. Добрият контрол е залог за профилактика на диабетните усложнения.

- Скринирането за хронични усложнения на диабета е задължително и трябва да се провежда според указанията на ISPAD (пациентите с изявен преди пубертета диабет трябва да се отсяват за усложнения всяка година след 11-годишна възраст, а заболелите в пубертетна възраст - след двегодишна продължителност на диабета). Скринингът включва оглед на очните дъна и тест за микроалбуминурия.

- Лечението и контролът на захарния диабет в детско-юношеската възраст трябва да се осигурява от специалисти - детски ендокринолози.

Д-р Мая КОНСТАНТИНОВА,

Клиника по ендокринология

и диабет, УДБ – София