Glyburide е клинично ефективна aлтернати-ва на инсулиновата терапия при жени с гестационен диабет



01/09/2001

Това заключение направиха наскоро американски учени, провели сравнително рандомизирано проучване на двата вида терапия при 404 жени с диагностициран гестационен диабет (Langer O, Conway DL, et al. A comparison of glyburide and insulin in women with gestational diabetes mellitus. N Engl J Med 2000,Vol. 343; N16:1134-1138).

До момента при бременни диабетни пациентки, които не могат да поддържат добър гликемичен контрол само с диета и физическа активност, е разрешено да се прилага единствено инсулин поради опасения за увреждащ плода ефект на сулфонилурейните препарати (конгенитални малформации, макросомия* и неонатални усложнения, главно пролонгирана хиперинсулинемична хипогликемия и хипоксемия).

За поддържане на стриктен диабетен контрол през периода след 11 гестационна седмица до родоразрешението – при половината от участничките в проучването Langer и съавтори назначили лечение с инсулин, а при другата половина – алтернативно с glyburide.

Изследваният сулфонилуреен препарат не е прилаган през първия триместър на бременността при нито една пациентка поради опасения за тератогенен ефект по време на органогенезата на ембриона, а и гестационният диабет се изявява обичайно в по-напреднала бременност.

Резултатите от проучването показват, че терапията с глибурид не е успяла да постигне стриктен гликемичен контрол само при осем жени (4% от лекуваната с него група), при които се е наложило преминаване на инсулин. Средната концентрация на глюкоза по време на домашния самоконтрол в двете групи е сходна, като при жените на антидиабетна терапия с глибурид е регистрирана по-малка честота на хипогликемии.

Американските учени не са наблюдавали достоверни разлики в здравното състояние на новородените в двете групи. Регистрирана е еднаква честота на конгениталните аномалии. При едно от новородените не е открит глибурид в корда-серума, въпреки доловимите серумни концентрации на препарата при някои от техните майки. Сравняването на корда-серумите на двете групи (на терапия с глибурид и респективно - с инсулин) установило сходни инсулинови концентрации.

“Важно е, че няма данни за каквито и да е било усложнения (макросомия, цезарово родоразрешение или неонатална хипогликемия) в резултат на фетална или неонатална хиперинсулинемия, които да се дължат на трансплацентарно преминаване на сулфонилурейния препарат”, обобщава редакционна статия в същия брой на New England Journal of Medicine (Greene MF. Editorial:Oral hypoglycemic drugs for gestational diabetes).

Поради много ниската честота на възникналите инциденти, проучването няма достатъчна статистическа сила, за да сравни феталната и перинаталната смъртност. Необходимо е да се проведе достатъчно мащабно изследване, насочено в тази област, преди направените изводи да бъдат екстраполирани в клиничната практика - препоръчва авторитетното медицинско списание в броя си от 19 октомври 2000 година.

Допълнителна информация за проучването на Langer и съавтори, както и регистрираните от тях данни, можете да намерите в Интернет на Уеб-страница:

www.nejm.com

* Макросомия – прекомерен за гестационната възраст растеж, дължащ се на фетална хиперинсуленемия; тегло при раждане >=4000g

Влиянието на липидните показатели и артериалното кръвно налягане върху сърдечносъдовия риск се запазва след нагаждане на показателите възраст, пол и ниво на гликемичен контрол, подчертават авторите.

В 10-годишното наблюдение участваха 589 пациенти >=18 години с Тип 1 диабет (изявил се под 17-годишна възраст).

Мишо, използвай този вариант на дайджеста, защото има корекции в някои от текстовете, които изостанаха от миналия брой.

За илюстрация – на текста за хепатит С вируса – от първия диск 40250. Към проучването ONTARGET – от третия диск /най-новия/ – 59001. Към текста “Безопасността на пероралните антидиабетни… “ – от третия диск –59075. Към текста за жените с гестационен диабет – от първия диск – 40280. Към последния текст – от третия диск 59273.