Директно сравнение на инсулините Lispro и Aspart показа малки разлики в плазмените инсулинови профили след подкожно инжектиране при пациенти с Тип 1 диабет



01/09/2001

“Плазмените инсулинови профили на лизпро и аспарт си приличат, но инсулин лизпро показа (в сравнение с аспарт) по-бърза абсорбция, постигна по-рано максимална пикова концентрация и достоверно показа по-бързо намаляване на концентрацията на свободен инсулин наполовина от пиковата. Вярваме, че това откритие може да има клинично значение”

Това обобщи наскоро шведски екип, сравнил чрез едностранно-сляпо рандомизирано кръстосано проучване плазмените профили на свободен инсулин след алтернативно подкожно инжектиране на двата аналога - лизпро ( Humalog, U100; Eli Lilly) и аспарт (NovoRapid, U 100; Novo Nordisk) при пациенти с Тип 1 диабет.

И двата бързодействащи инсулинови аналози, лизпро и аспарт, са достъпни за клинично използване. След подкожното им инжектиране, те се абсорбират по-бързо от конвенционалните бързодействащи инсулини, достигат по-висок инсулинов пик и имат по-кратка продължителност на действие (по-бърз заник).

Тези им качества могат да бъдат от значение при Тип 2 диабет, при който постпрандиалният гликемичен и липиден статус бяха свързани с повишен риск от сърдечносъдови заболявания (Lefebvre PJ, Scheen AJ.The postprandial state and risk of cardiovascular disease. Diabet Med 1998, 15; Suppl.4:S63-S68).

В този смисъл, относително по-бързото повишаване на плазмените нива на свободен инсулин след подкожното инжектиране на лизпро може да бъде предимство за постигането на по-оптимален постпрандиален контрол. Малко по-бавното намаляване на концентрацията на свободен инсулин след достигането на инсулиновия пик при подкожното инжектиране на аспарт (в сравнение с лизпро) може да повлияе нуждата от дневен базален инсулин и нуждата от междинни закуски между основните хранения при някои пациенти.

Сравнителният анализ показва, че след подкожно инжектиране лизпро достига по-бързо от аспарт във времето:

- половината от максималната пикова концентрация на свободен инсулин (20+/-1 мин. лизпро; 30+/- 3 мин. аспарт, р=0.02)

- максимална пикова концентрация на свободен инсулин (40+/-3 мин. лизпро; 49+/-3 мин. аспарт, р=0.01)

- 50% намаляване на максималната пикова концентрация (113+/-10 мин. лизпро;154+/-14 мин. аспарт, р=0.02)

В интервала 0-15 мин. след подкожното им инжектиране - инсулин лизпро постигнал плазмена концентрация на свободен инсулин 109+/-17 pmol/l, а аспарт - 53+/-11 pmol/l (р=0.02).

Според шведските учени тези данни показват, че от двата аналога - лизпро се абсорбира по-бързо от подкожната тъкан в циркулацията в сравнение с аспарт.

Авторите съобщават, че двата инсулина постигнали сходни максимални концентрации на свободен (болусен) инсулин при статистически недостоверни разлики в нивата на гликемията на гладно и базалната инсулинемия преди тяхното инжектиране.

Проучването вкючило 14 пациенти с Тип1 ЗД (6 мъже и 8 жени, на средна възраст 35.4+/-3.3 години; продължителност на диабета 22.9+/-2.6 години; HbA1c 7.3+/-0.3% [референтни стойности 3.2-5.4]; ИТМ 24.7+/-1.1 кг/м2). Двама от участниците имали измерими нива на С-пептид (0.04 и 0.11 nmol/l).

Цялата група била на многократна инсулинова терапия с бързодействащ инсулин преди сутрешната закуска 11.1+/-0.7 U (6-14 U). Нито един не е получавал интермедиернодействащ инсулин сутрин.

През първия ден от сравнителното изследване седем пациенти били рандомизирани на инсулин лизпро и други седем – на аспарт. През втория ден (5-21 дни по-късно) – двете подгрупи си разменили местата, като си инжектирали алтернативния инсулинов аналог. През останалото време всички пациенти продължили обичайната си инсулинова терапия.

Преди инжектирането в 7.30 ч. на гладно на 10 U s.c. лизпро или съответно аспарт в коремната област при участниците била взети проби на кръвната глюкоза на гладно (разликите в гликемията преди инжектирането на двата аналога били статистически недостоверни).

Непосредствено след инсулиновата апликация, участниците получили стандартна сутрешна закуска. Във времето след инжектирането били проследени плазмените концентрации на свободен инсулин (ELISA) и нивата на кръвната глюкоза (Hemocue). Един от пациентите бил изключен от анализа (погрешно си инжектирал по-висока доза инсулин вечерта преди изследването). Постпрандиалните кръвноглюкозни профили, измерени след лизпро и аспарт, били сходни - с пикова концентрация след 40 минути. Не били регистрирани разлики и между общите AUC. Максималната инсулинова концентрация била 316+/-31 pmol/l при инсулин лизпро и 295+/-27 pmol/l при инсулин аспарт (NS).

Не били открити разлики в плазмените концентрации на IGFBP-1 (инсулинподобен растежен фактор свързващ протеин-1) между инсулините лизпро и аспарт. Предишeн анализ на същите автори не посочи разлики в концентрациите на IGFBP-1 между конвенционалния човешки инсулин и инсулиновия аналог лизпро.

Използван източник:

1. Hedman CA, Lindstrom T, Arnqvist HJ. Direct comparison of insulin lispro and aspart shows small differences in plasma insulin profiles after subcutaneus injection in type 1 diabetes. Diabetes Care 2001 24:1120-1121