Lantus води до достоверно по-малък риск от нощни хипогликемии в сравнение NPH инсулин



01/06/2001

Бавнодействащият аналог на инсулина glargine (Lantus на фирма Aventis) [рДНК технология] бе свързан в пилотно проучване с 25% по-малък риск от нощни хипогликемии в сравнение с интермеди-ерния NPH (неутрален протамин Хагедорн) инсулин при пациенти с диабет тип 2, получавали преди това терапия с NPH вечер преди лягане - самостоятелно или в комбинация с бързодействащ инсулин.

Публикуваните в Diabetes Care през април данни показват, че инжектиран вечер преди лягане - гларжин е предизвикал тежка нощна хипогликемия само при един пациент (0.4%) спрямо шест случая (2.3%) сред рандомизираната на NPH инсулин група (р = 0.0581). Авторите обясняват разликата с по-бавния и плавен профил на действие на Лантус.

В мащабното 59-центрово рандоми-зирано, отворено сравнително проучване участваха 518 пациенти с диабет тип 2 на възраст 40-80 години, получавали повече от три месеца преди старта терапия с NPH вечер преди лягане (със или без бързодействащ инсулин за постигане на постпрандиален контрол). Тъй като Лантус е бистър разтвор и визуално лесно се различава от NPH инсулина, методиката на проучването е с отворен дизайн.

Участниците са били рандомизирани да получават било гларжин (n = 259) вечер преди лягане, било NPH (n = 259) еднократно или двукратно дневно за период от 28 седмици. Инжектираните инсулинови дози са титрирани в хода на проучването за постигане на прицелно ниво на кръвната глюкоза 6.7 ммол/л, като на финала средната дневна инсулинова доза, прила-гана и в двете групи, е била 0.75 МЕ/кг т.т.

Сравнителните резултати показват, че:

- Лантус води до 25% по-малко нощни хипогликемии (26.5% спрямо 35.5% в групата на NPH инсулин, р = 0.0136)

- лекуваните с Лантус пациенти натрупват достоверно по-малко тегло (0.4 кг спрямо респективно 1.4 кг, р = 0.0007)

- в двете групи е регистрирано сходно подобряване на HbA1c при ниво на старта около 8.5%

- двата инсулинови режима водят до сходно намаляване на плазмената глюкоза на гладно, като регистрираната честота на леките симптоматични хипогликемии също е сходна (61.4% при пациентите на гларжин спрямо 66.8% в групата на NPH инсулин).

Lantus е показан да се прилага еднократно вечер преди лягане при пациенти с диабет тип 2 над детско-юношеска възраст, както и при възрастни хора и деца с диабет тип 1 (на възраст 6 и повече години), нуждаещи се от базална терапия с бавнодействащ инсулин за контрол на хипергликемията.

Най-често наблюдаваните странични ефекти при лечението с гларжин са: хипогликемия, липодистрофия, кожни реакции (в местата на инжектиране, пруритус, ръш) и алергични реакции.

Подобно на всяка инсулинова терапия, гларжин може да води до ретенция на натрий и отоци.

В клинични проучвания е регистрирана по-голяма честота на болково усещане при инжектиране с Лантус - 2.7% спрямо 0.7% от пациентите на NPH инсулин. Болката при инжектиране обичайно е лека и не води до прекъсване на лечението.

Лантус не трябва да се разрежда или да се смесва с други разтвори. При разреждане или смесване, разтворът помътнява и профилът (начало и пик) на действие на препарата може да се промени по непредвидим начин.

Производител на Lantus е фарма-цевтичният гигант Aventis Pharma, обединил през декември 1999 година немската фирма Hoechst и френската Rhone-Poulenc.

Първият и единствен до момента бавнодействащ аналог на инсулина, получил достъп до фармацевтичния пазар през 2000 година, се произвежда в новоокрититата фабрика на Авентис във Франкфурт, Германия, в която фирмата инвестира 150 милиона евро ($132 милиона).

Допълнителна информация за инсулин гларжин може да намерите в Интернет:

www.aventispharma-us.com