Fenofibrate намалява достоверно прогресията на коронарните стенози при пациентите с диабет тип 2, показа DAIS



01/06/2001

Клиничните резултати от международното многоцентрово рандомизирано плацебо-контролирано проучване DAIS (Diabetes Atherosclerosis Intervention Study) показват, че fenofibrate* намалява достоверно ангиографската прогресия на фокалните коронарни лезии при тип 2 диабетни пациенти с 40% в сравнение с плацебо.

В проучването участваха 418 пациенти от Канада, Финландия, Франция и Швеция (305 мъже и 113 жени на възраст 40-65 години) с добър гликемичен контрол (среден Hb A1c 7.5%), но лека до умерено изразена смесена хиперлипидемия (повишени TG и Apo-B, намален HDL-C и нормален до леко повишен LDL-C) и поне една видима коронарна лезия, като половината са без предистория за клинична КСБ.

Групата е била рандомизирана да получава микронизиран фенофибрат 200 мг/дневно (n = 206) или плацебо (n = 211) на двойно-сляп принцип за период най-малко от три години. При всички участници е направена начална и финална коронарна ангиография, съгласно стандартен протокол. Анализите са проведени чрез „намерение за лечение“.

При пациентите, получавали фенофибрат, ангиографското изследване показало:

- достоверно по-бавно процентно стенозиране на диаметъра (средно 2.11% спрямо 3.65% в групата на плацебо, р = 0.02)

- достоверно по-малко намаляване на минималния диаметър на лумена (-0.06 спрямо -0.10 мм, р = 0.029)

- недостоверно по-малко намаляване на средния сегментен диаметър (-0.06 спрямо -0.08 мм, р = 0.171).

В групата на активна терапия с фенофибрат е наблюдавана не само по-бавна прогресия на атеросклерозата, но и 24% по-малко случаи на коронарна смърт, нефатални остри коронарни синдроми и свързаните с тях хоспитализации в сравнение с групата на плацебо (38 спрямо 50). Авторите на проучването смятат, че поради малкия брой на клиничните крайни резултати, разликата няма силата да достигне статистическа достоверност.

DAIS обобщава, че лечението с микронизиран фенофибрат (Tricor на френската фирма Laboratoires Fournier - спонсор на проучването) намалява достоверно ангиографската прогресия на коронарната сърдечна болест при диабет тип 2.

„Този ефект е свързан, поне отчасти, с корекцията на липопротеинемичните нарушения, дори тези, за които до момента се смяташе, че нямат нужда от лечение“ (Steiner G. Effect of fenofibrate on progression of coronary-artery disease in type 2 diabetes: the Diabetes Atherosclerosis Intervention Study, a randomised srudy. Lancet 2001,357:905-910)

По-ранен анализ на лабораторните резултати от DAIS показа, че фенофибрат статистически достоверно в сравнение с плацебо намалява нивата на ТС, LDL-C, TG и Apo-B и повишава HDL-C (Доктор Д 2000,1; пролет:21).

„Това е първото проучване посочило, че ранното вмешателство с фенофибрат може да намали чувствително товара на сърдечносъдовите заболявания при пациенти с тип 2 диабет“ - заяви проф. д-р Джордж Щайнер от Университета на Торонто, Канада и ръководител на DAIS.

Въз основа на резултатите от DAIS, канадският учен препоръча липопротеините да се изследват в момента на поставяне на диагнозата диабет тип 2 и да се проверят всяка година след това. За да се намали рискът от коронарно заболяване, всяко открито нарушение, дори и лекостепенното, трябва според проф. Щайнер да се коригира.

За кореспонденция:

e-mail: george.steiner@uhn.on.ca

*Фибратите (деривати на фибратовата киселина) са лиганди на нуклеарните рецептори PPAR-алфа, които модулират експресията на различни гени. Активирането на PPAR-алфа се свързва с повишена синтеза на Apo-AIII (главният протеин в HDL) и с намалено произ-водство на Apo-CIII (главният инхибитор на плазмената липопротеинова липаза, LPL).

Посредством медиираните от PPAR-алфа ефекти, фибратите повишават нивото на HDL-C и активността на LPL, като това увеличава хидролизата на богатите на триглицериди частици.Фибратите изглежда преразпределят LDL субкласовете и чувствително намаляват малките и плътни LDL, които са атерогенни.

Те са най-мощните, известни до момента, фармакологични средства за лечение на хиперглицеридемията, което до голяма степен може да обясни и значимото им влияние върху размера и плътността на LDL частиците.

Проучването PROCAM (The Munster Heart Study), проследило за 8-годишен период корелацията между девет променливи величини (възраст, история за тютюнопушене, анамнеза за стенокардия, фамилна история за МИ, високо систолно КН, високи нива на LDL-C; субнормални нива на HDL-C, високи нива на TG и диабет тип 2) и риска от ИБС, посочи, че хипертриглицеридeмията е достоверен независим рисков фактор за ИБС (Assman G, Schulte H, et al. The emergence of triglyceride as a significant independent risk factor in coronary artery disease. European Heart Journal 1998,19; Suppl.M:M8-M14).