Physiotens® значително намалява екскрецията на албумин с урината, както и нивата на тромбомодулин и плазминоген активатор инхибитор-1 при пациенти с есенциална хипертония



01/03/2001

Това заключение направи екип от Атина, Гърция (1), оценил ефекта на новото антихипертензивно средство moxonidine, върху микроалбуминурията (екскреция на албумин с урината, UAE), плазмения тромбомодулин (TM) и тъканния плазминоген активатор инхибитор-1 (PAI-1) при пациенти с лека до умерено изразена есенциална хипертония (ЕХ), свързана с повишена UAE (Екскреция на албумин в урината).

В клиничното изследване участвали 58 пациенти (32 мъже и 26 жени) с ЕХ и микроалбуминурия*, на средна възраст 56.6 ± 8.2 години и индекс на телесна маса (ИТМ) 23.8 ± 3.1 кг/м2, отговорили на лечение с моксонидин (доза 0.3 – 0.4 мг/дневно). Определени били 24-часовата екскреция на албумин с урината (по метода RIA – радиоимунно изследване), както и плазмените нива на ТМ и PAI-1 (по метода ELISA) преди и 6 месеца след започване на лечение с moxonidine.

Изследваната популация е била без малигнена или ускорено протичаща хипертония, застойна сърдечна недостатъчност, затлъстяване, диабет, прекаран МИ, бъбречно или съединителнотъканно заболяване. Пациентите с непрекъснато медикаментозно лечение, консумация на алкохол >14 единици седмично и пушачите са били също изключени от проучването.

При всички участници е направено пълно изследване за вторична хипертония, като при необходимост е провеждана и ангиография. Ултразвуковото изследване показало бъбреци с нормални размери, без данни за кортикално цикатризиране или обструктивна уропатия.

Авторите обобщават, че в края на 6-месечния период:

– Всички пациенти били нормотензивни (САН/ДАН 152 ± 15/98 ± 5 мм Hg преди лечението спрямо 138 ± 12/78 ± 7 мм Hg след лечението)

– 24-часовата екскреция на албумин с урината се понижила значимо до 24.5 ± 6.4 спрямо 32.3 ± 7.2 мкг/мин преди лечението (Р < 0.001)

– Плазмените нива на ТМ се понижили до 44.0 ± 7 спрямо 51.0 ± 9 нг/мл преди лечението (Р < 0.01) и PAI-1 нивата достигнали до 11.5 ± 4.5 спрямо 15.8 ± 8 МЕ/мл преди лечението (Р < 0.05)

„Резултатите от нашето изследване предполагат, че при хипертоници с микроалбуминурия, moxonidine, имидазолидинов I1-рецепторен агонист – едно ново антихипертензивно средство с централно действие – значително намалява екскрецията на албумин с урината, както и нивата на тромбомодулин и PAI-1“

Тези предварителни резултати показват благоприятно действие върху бъбречната функция и ендотелните хомеостазни механизми (поддържане на хемостичния баланс).

Колегиум

Артериалната хипертония е втората най-често срещана причина за терминален стадий на бъбречни заболявания при пациенти на хронодиализа – показват данните публикувани от United States Renal Epidemiology Data System (USRDS) и Европейската асоциация по диализа и трансплантация/Европейската бъбречна асоциация.

Няколко проспективни, рандомизирани проучвания посочиха, че контролирането на артериалното налягане намалява честотата на поява на инсулти и смъртността от коронарни сърдечни заболявания, но през последното десетилетие бъбречните заболявания в терминален стадий са се увеличили с 16-26% – феномен, който може да се обясни или с намаляване на мозъчната и сърдечната смъртност или с недостатъчната възможност на антихипертензивните медикаменти да предпазват бъбреците.

„Не е известно дали намалената екскреция на албумин в урината се дължи на контролирането на артериалното налягане или на самия moxonidinе“

До момента няма данни за ефекта на това ново антихипертензивно средство с централно действие върху бъбречната функция. За разлика от тази липса на информация, съществуват няколко експериментални проучвания върху инсулинотропния ефект на moxonidine и неговото благоприятно действие върху глюкозния метаболизъм, с пълно предотвратяване на инсулинова резистентност и хиперинсулинемия.

„В нашето проучване не беше определено влиянието на moxonidine върху глюкозния метаболизъм в популацията хипертоници“

Има съобщения за нарушена ендотелна функция при сравнително неусложнена есенциална хипертония при хора. Последствията от нарушения ендотел могат да включват промени в способността на клетката да участва адекватно в коагулацията и фибринолизата и това да бъде причина за предразположение към артериална тромбоза. Затова възможността да се предскажат и доловят промени в ендотелната клетъчна функция може да има клинична стойност и неинвазивното измерване на разтворимите продукти от ендотела може да помогне в диагностиката и изследването на прогресията или регресията на заболяването. Плазмените PAI-1 и TM са полезни маркери на ендотелната клетъчна функция и техните нива могат да се определят лесно с китове за ELISA или функционални измервания.

Данни показаха, че активността на PAI-1 е повишена при пациенти с леко изразена хипертония. Нарушената фибринолиза, дължаща се на повишената активност на PAI-1, може да бъде вероятна причина за голямата честота на тромбемболични усложнения (инсулт и миокарден инфаркт) при хипертензивните пациенти. Повишената концентрация на PAI-1, съчетана с хиперинсулинемия, може да свърже инсулиновата резистентност с ИБС.

Това беше основната причина за създаване на лекарство, с което може да се понижава нивото на артериалното налягане и едновременно с това благоприятно да се променя нивото на PAI-1 при пациенти с ЕХ. Независимо от факта, че от това проучване не може да се определи точният механизъм – няколко изследвания показаха системно освобождаване на PAI-1 след венозно приложение на адреналин при хора и изглежда, че отговорът е доза-зависим.

„Вероятният механизъм за понижаване на PAI-1 при лечение с moxonidine е потискане на повишената активност на симпатиковата нервна система“

Тромбомодулинът е гликопротеин от ендотелната клетъчна мембрана, който действа като рецептор за тромбина. Разтворимият TM се метаболизира от черния дроб и се екскретира чрез бъбреците. Няколко изследвания показаха, че плазмените нива на TM се повишават при различни патологични състояния, в това число и при пациенти с артериална хипертония.

Въпреки, че клиничната значимост на повишените плазмени нива на TM не може да се изясни напълно, появата на TM в плазмата вероятно е свързана повече с лезия, отколкото с активиране на ендотела. На практика плазмените нива на TM зависят от целостта на ендотела и клирънса на молекулата.

Точният механизъм на наблюдавания благоприятен ефект на moxonidine върху нивата на ТМ не е известен.

„Възможно обяснение на понижаването на ТМ е поддържане на ендотелната клетъчна функция по време на лечение с moxonidine“

Изводите за клиничната практика

Съвременното антихипертензивно лечение е насочено не само върху контролиране на артериалното налягане, но също и върху благоприятното изменение на известни прогностични индекси, като:

– микроалбуминурия

– липиден метаболизъм

– инсулинова резистентност

– ендотелна клетъчна дисфункция

„Данните от нашето изследване предполагат, че в това отношение, moxonidine, селективен имидазолидинов I1-рецепторен агонист с централно действие, е многообещаващ“.

*Микроалбуминурията (екскреция на албумин с урината между 20 и 200 мкг/мин равна на 30-300 мг/24 часа) е често срещащ се феномен при пациенти с есенциална хипертония без данни за захарен диабет. Наличието на микроалбуминурия при есенциална хипертония и захарен диабет е почти една и съща, съответно 25% и 20%, като увеличеният трансгломерулен пасаж е основния механизъм на микроалбуминурията и при двете споменати по-горе състояния. Няколко ретроспективни и проспективни проучвания показаха, че микроалбуминурията представлява рисков фактор за болести от атеросклеротичен произход и независимо предсказва сърдечносъдовата заболеваемост, и е част от общите причини за смъртността при есенциална хипертония. Пациентите с микроалбуминурия се характеризират също и с повишена честота на левокамерна хипертрофия и ретинални микроваскуларни лезии. Връзките между микроалбуминурията и смъртността от сърдечносъдови заболявания не е много ясна. Едното възможно обяснение е, че тъй като микроалбуминурията е маркер на широко разпространената ендотелна дисфункция, тя може да способства за пенетрацията на атерогенни липопротеинни частици в артериалната стена. Има съобщения, че при сравнително неусложнена есенциална хипертония се наблюдава нарушена ендотелна функция. В няколко изследвания е доказано, че ендотелът заема неповторима и решаваща роля в голям брой хомеостазни механизми, като поддържане на нетромботична повърхност, метаболизъм на липопротеините, участие в регулацията на съдовия тонус и активно участие в имунния отговор. Плазминоген активатор инхибитор-1 (PAI-1) и тромбомодулин (TM) са сред най-срещаните маркери за оценка на ендотелната клетъчна функция.Техните нива могат да се определят количествено по-лесно с разпространените на пазара китове за ELISA.

Използван източник:

1.Krespi PG, Makris TK, Hatzizacharias AN, Triposkiadis P,Tsoukala C, Kyriaki D, Votteas V, Kyriakidis М. Cardiovascular Drugs Therapy 1998:12