Антиобезният хормон Famoxin на фирма Genset се очаква да бъде „хит” през 2001 година



01/12/2000

Публикация в началото на декември в Nature Genetics (Bougneres и съавтори) свърза регулацията на инсулиновата секреция с две вариации в „промоторния“ регион (наречен VNTR) на човешкия инсулинов ген, разположен върху хромозома 11.

ДНК-анализът на кръвни проби на 615 юноши със затлъстяване, проведен от френския научен екип, показал че обезните пациенти унаследяват къса версия на активатора VNTR на човешкия инсулинов ген, която води до достоверно по-висока секреция на антидиабетния хормон. Обратно - контролите с нормална телесна маса унаследявали дълга версия на VNTR, показало сравнението.

Според авторите на откритието промоторът „VNTR е големият играч в регулацията на инсулиновата секреция при хората“. Той изглежда е причинната връзка, с която могат да се обяснят хиперинсулинемията и добрият глюкозен толеранс, които обичайно се наблюдават в най-ранните стадии на затлъстяването при децата. Повишената секреция на инсулин поради активация на инсулиновия ген върху хромозома 11 води до повишена липогенеза и усилено натрупване на мастна тъкан (затлъстяване). Затлъстяването от своя страна задълбочава инсулиновата резистентност. Инсулиновата резистентност принуждава бета клетките на панкреаса да произвеждат повече инсулин, за да продолеят метаболитния проблем. Един „порочен кръг“, който води до постепенно „изтощаване“ на бета-клетките и появата на намален глюкозен толеранс, а по-късно и на клиничен диабет тип 2.

В подкрепа на тази хипотеза са и данните, че намаленият глюкозен толеранс (НГТ) и нарушената гликемия на гладно (НГГ) посочват два различни метаболитни стадия между нормалната глюкозна хомеостаза и захарния диабет. НГТ се свързва с повишена инсулинова резистентност и риск от диабет тип 2, докато НГГ посочва секреторна недостатъчност на бета-клетките на панкреаса и инсулинов недостиг.

Проф. Бунере и неговите колеги обявиха сътрудничеството си с учени от Центъра за изучаване на геномиката на затлъстяването на биотехнологичната компания Genset в Ла Джола, Калифорния. Крайната цел е да бъдат създадени диагностични тестове за откриване на предразположеност към диабет тип 2 сред обезните млади хора, да бъдат разгадани метаболитните пътища на инсулиновата регулация, както и да се разработят нови лекарства за ранно потискане на повишената инсулинова секреция и стимулиране на инсулиновата чувствителност.

Genset създаде антиобезния хормон Famoxin. Очаква се той да бъде „хит“ в специализираните медицински списания в началото на 2001 година и се очертава като „джакпот“ за своите производители, чиито акции скочиха в началото на декември със 17%, веднага след обявявяване на откритието.

Официален говорител на фирмата заяви, че Фамоксин метаболизира мазнините по сходен начин на инсулина, който участва в превръщането на глюкозата в енергия. Така, както недостигът на инсулин води до хипергликемия, сходно дефицитът на фамоксин се свързва със затлъстяване и неговите нежелани метаболитни ефекти.

Данни показали, че пациентите с обезитет имат ниско ниво на фамоксин в кръвта за разлика от хората с нормална телесна маса. Заместителното лечение с фамоксин стимулирало липолизата и водело до загуба на тегло.

В средата на 90-те години френският национален здравен иститут INSERM откри ген, който е отговорен за експресията на липолиза-стимулиращия рецептор (английски акроним LSR).

Предполага се, че LSR играе ключова роля в метаболизма на свободните мастни киселини в черния дроб. След получаването на изключителните световни права за това откритие, Genset започна клинични проучвания за ролята на LSR върху големи групи обезни пациенти и фокусира усилията си в областта на фармакогеномиката на човешкото затлъстяване.

ДНК-вариациите на промотора VNTR бяха наблюдавани още през 80-те години, но едва сега проф. Бунере и сътрудници свързаха тези вариации в структурата на VNTR с разлики в инсулиновата секреция, дължащи се в крайна сметка на функцията на инсулиновия ген.