Плетера от обменни нарушения и сърдечносъдови рискови фактори



01/09/2000

Международноприетите критерии за Метаболитен синдром (Синдром Х, Синдром на инсулинова резистентност) са:

- централно затлъстяване

- инсулинова резистентност

- хиперинсулинемия

Метаболитният синдром може да включва:

- нарушена глюкозна регулация или захарен диабет

- инсулинова резистентност (доказана чрез хиперинсулинемичен еугликемичен кламп-тест)

- повишено артериално налягане ( >/=140/90 мм Hg)

- повишени триглицериди в плазмата ( >/=1.7 ммол/л); и/или намален HDL-холестерол (<0.9 ммол/л при мъжете; <1.0 ммол/л при жените)

- централно затлъстяване (съотношение талия/ханш - при мъжете >0.90 и при жените >0.85 и/или ИТМ > 30 кг/м2)

- микроалбуминурия (екскреция на албумин в урината >/=20 мкг/мин или съотношение албумин/креатинин >/=30 мг/г)

- редица други компоненти (хиперурикемия, нарушения в коагулацията, повишен РАI-1 и т.н.), но те не са задължителни за признаване на нарушението.

Всеки един компонент на групата води до повишен сърдечносъдов риск, но съчетаването им е много по-силно. Това означава, че управлението на пациентите с хипергликемия и останалите черти на синдрома трябва да фокусира не само върху контрола на кръвната глюкоза, но също така да включва и стратегии за намаляване на останалите сърдечносъдови рискови фактори.

Известно е, че Метаболитният синдром може да съществува приблизително 10 години преди дисгликемията да бъде открита.

! Метаболитният синдром при нормален глюкозен толеранс посочва групата с много висок риск от бъдещ диабет; агресивното и ранно управление на синдрома може да окаже чувствително влияние върху превенцията както на диабета, така и на сърдечносъдовите заболявания.