Ефектът от лечение с tamsulosin



01/09/2000

Lower Urinary Tract Symptoms - Proceedings of an Expert Meeting, London, 14.12. 1999, M.C. Michel - The Effect of Tamsulosin on Prostate and Bladder Lower Urinary Tract Symptoms - Drugs of Today 2000, 36 (Suppl. B): 3-6.

В САЩ и някои Европейски страни алфа-1 адренорецепторните антагонисти са този клас лекарствени средства, който се предписва най-често при пациенти със симптоми от страна на долните пикочни пътища (СДПП), възникнали вследствие на доброкачествена простатна обструкция (ДПО). Наличните факти подкрепят подобно поведение. Обширни рандомизирани, контролирани проучвания демонстрираха, че алфа-1 адренорецепторните антагонисти са по-ефикасни при облекчаване на СДПП и повишаване на количеството на отделената урина отколкото плацебо или finasteride. Ретроспективен анализ на няколко плацебо контролирани проучвания за finasteride показва, че той е по-ефикасен от плацебо при пациенти с увеличена простата (над 40g). При друго проучване (Veterans Affairs Cooperative Study) finasteride подобрява само количеството на отделената урина (Q max). Симптомите по въпросника на Международния простатно специфичен индекс (МПСИ) не се повлияват значително по-добре отколкото при плацебо при пациенти с увеличена простата (обем >/= 50ml).

Алфа-1 адренорецепторните антагонисти са по-ефективни отколкото плацебо дори и при пациенти с увеличена простата.

Доказано е, че алфа-1 адренорецепторните антагонисти облекчават СДПП при мъже с такива оплаквания без наличие на обструкция (Q max > 15ml). В някои съобщения дори се говори за облекчаване на СДПП и при жени. Това поставя въпроса как точно действат алфа-1 блокерите при пациенти със СДПП (вследствие ДПО).

Алфа-1 адренорецепторните антагонисти, като tamsulosin облекчават значително както обструктивните така и иритативните симптоми в сравнение с плацебо. Облекчаването на обструктивните и иритативните СДПП се наблюдава още след приемане на първите дози, особено ако не се налага титриране на дозировките (както това е в случая с tamsulosin). Във времето се наблюдава постоянно подобряване на СДПП с максимален ефект след около 3 месеца.

Облекчаването на обструктивните симптоми е свързано с блокирането на субтип алфа-1а адренорецептори в простатата, шийката на пикочния мехур и уретрата и намаляване на обструкцията. По-неизяснено е как се облекчават иритативните симптоми. Вероятно това се дължи отчасти на намалението на обструкцията, но е възможно и участието на други механизми.

При експериментални проучвания с плъхове, при наличие на частична обструкция на уретрата, пикочният мехур хипертрофира. След намаляване на обструкцията хипертрофията се редуцира бавно. Както количеството на остатъчната урина, така и амплитудата на контракциите на пикочния мехур се връщат (или почти се връщат) до изходното ниво при намаляване на обструкцията, докато капацитетът на пикочния мехур и още повече налягането при уриниране се възстановяват по-бавно. Това показва, че контракциите на пикочния мехур и честотата се подобряват по-бързо отколкото се очаква, имайки предвид хипертрофията на пикочния мехур. Изглежда освен редуцирането на хипертрофията в този процес участват и други фактори.

Други наблюдения също показват, че облекчаването на СДПП вероятно не е свързано само с намаление на обструкцията:

- алфа-1 адренорецепторните антагонисти притежават умерен ефект върху обструкцията (нарастване на Q max с ± 2ml) в сравнение с ефекта върху симптоматиката (намаляване с ± 40 %).

- ефектът от трансуретралната резекция на простатата върху симптоматиката е само умерен в сравнение с постигнатото намаление на обструкцията. И като допълнение, може да е необходими много време преди симптомите, особено иритативните, да се облекчат.

За това може да се приеме, че облекчаването на СДПП с помощта на алфа-1 адренорецепторните антагонисти не е свързано само с алфа-1а - свързаната де-обструкция.

Всички използвани в клиниката алфа-1 адренорецепторни антагонисти (alfuzosin, doxazosin, tamsulosin, prazosin, terazosin) са еднакво ефективни ако са адекватно дозирани. И все пак изглежда, че по-чистите / силни алфа-1а селективни препарати влияят върху обструкцията (Q max) и не толкова върху симптоматиката. И още, BMY - 7378, една алфа-1d селективнa субстанция не влияе върху обструкцията при опити с кучета.Еднo наскоро приключило проучване при гризачи с обструктивни и иритативни СДПП показва, че prazosin (един субтип алфа-1 неселективен адренорецепторен антагонист) облекчава иритативните симптоми, докато един алфа-1а селективен препарат не предизвиква редукция, а един алфа-1d селективен препарат води до известна редукция.

Посочените данни показват, че блокирането само на алфа-1а адренорецепторите може да не е достатъчна за облекчаване на СДПП, че е необходима още и блокада на алфа-1d адренорецепторите. Ако това е така, остава открит въпросът за локализацията на тези алфа-1d рецептори - в пикочния мехур, гръбначния мозък или някъде другаде.

Група изследователи доказаха, че на протеиново ниво алфа-1 адренорецепторите се намират в пикочния мехур (в ограничен брой, но все още в същата плътност както в коронарните артерии). Това обаче не е доказано от други изследователи. Освен това само в една от всеки десет проби изследвана гладка мускулатура от простата е доказана контракция при прилагане на алфа-1 адренорецепторни агонисти.

Най-нови данни показват също, че на мРНК ниво алфа-1d адренорецептори могат да се открият в гръбначния мозък.

Изводи:

- алфа-1 адренорецепторните антагонисти, като tamsulosin облекчават обструктивните и иритативни СДПП;

- облекчаването на обструктивните симптоми е свързано с алфа-1а свързаната де-обструкция;

- облекчаването на иритативните симптоми може да е свързано с редуцирането на алфа-1а обструкцията;

- в допълнение, при опити с плъхове, блокирането на алфа-1d адренорецепторите показва, че те може би са намесени при облекчаване на иритативните симптоми. Доколко същите са както при хората и къде точно се намират остава да се изяснява допълнително.