Светът на липидите при диабет тип 2



01/06/2000

Темата за липидните нарушения при пациентите с диабет тип 2 бе обект на научна сесия по време на 35-ата годишна среща на Европейската асоциация за изучаване на диабета, състояла се в Брюксел през миналата есен.

Интензивният гликемичен контрол не е „панацея“, поднесе UKPDS поредната изненада

Анализ в края на първата и след шестата година на резултати от проучването UKPDS (UK Prospective Diabetes Study), докладвани от д-р Кул от Великобритания, посочи, че:

- при новодиагностицираните пациенти с диабет тип 2 началната диетична терапия намалява плазмените нива на TC, LDL-C и TG и повишава концентрацията на HDL-C

- TC и TG се повишават обаче при конвенционално лечение с диета през първата година

- интензивното лечение с антидиабетни средства забавя този процес във времето, по-изразено в рандомизираната на chlorpropamide подгрупа (все още разрешен СУП във Великобритания) в сравнение с подгрупите на glibenclamide или на инсулин

- metformin (прилаган в подгрупата със затлъстяване) най-забележимо понижава нивата на TC, TG и LDL-С през първата година

- сходни тенденции се запазват и по-късно, но са много по-слабо изразени след 6-ата година от лечението.

Д-р Кул заключи, че въпреки благоприятните си ефекти, интензивният гликемичен контрол с антидиабетни средства не е достатъчен – пациентите с дислипидемии имат нужда от холестерол-понижаваща терапия.

В анализа са включени 2249 новодиагностицирани пациенти с диабет тип 2 и от двата пола, с липидни показатели на старта: средни нива на TC 5.5(+1.1) ммол/л; LDL-C - 3.6(+1.1) ммол/л, HDL-C - 1.07 (+0.23)ммол/л; TG - 1.6 ммол/л.

Dejanews:

Обобщените данни от 20-годишното проспективно проучване UKPDS, докладвани официално по време на EASD’98 в Барселона (виж “Доктор Д”1998,3:18-20) недвусмислено показаха, че 15 години след диагностицирането на диабет тип 2:

- 58% от пациентите имат поне едно усложнение

- 28% загиват от свързани с диабета причини

- 27% са прекарали МИ и 10% - мозъчен инсулт

-23% имат значимо микроваскуларно усложнение

Нефропатията увеличава атерогенния риск, показаха имунологични тестове

Данните от сравнително проучване, обобщени от д-р Бенко от Хърватска, на диабетици тип 2 - подгрупа без микроангиопатия (n=65), подгрупа с нефропатия (n =27) и нормолипидемични контроли показаха, че индивидите с диабет и от двете подрупи имат по-висок титър на автоантитела както срещу окислените LDL, така и срещу AGEs*, но подгрупата с нефропатия достоверно повече (p<0.05).

Най-висок титър на автоантитела бил регистриран при пет пациента с изявена ИБС (+20% в сравнение с пациентите с нефропатия, но без клинични прояви на ИБС).

Проведеният допълнителен анализ открил значима положителна корелация между титъра на автоантителата срещу окислените LDL и AGEs и: (1)нивото на метаболитния контрол; (2) измереното в урината отношение албумин/креатинин (p<0.05).

Д-р Бенко заключи, че процесите на окисление и гликиране са по-изразени при пациентите с нефропатия, като увеличават риска им от ускорена атеросклероза.

*AGEs – необратими и късни гликирани продукти

Atorvastatin изглежда поне толкова ефективен и безопасен, колкото и simvastatin, при пациенти с ИБС

Доклад на д-р Мерц от Германия представи резултатите от рандомизираното проучване Target Tangible study, сравнило за 14 седмици качествата на atorvastatin 10 mg (n=285) и simvastatin 10 mg (n=179) при пациенти с диабет тип 2, хиперлипидемия (TG 3.38 ммол/л) и клинично изявена ИБС, на възраст от 35 до 75 години.

Критерии за сравнението били:

– безопасност (странични ефекти и лабораторни параметри)

– ефективност (отговорили на терапията пациенти чрез снижаване на LDL-C < 2.6 ммол/л поне при едно от контролните измервания).

Недиабетна група също с хиперлипидемия и ИБС (n=2339) едновременно била рандомизирана да получава терапия било с аторвастатин, било със симвастатин. На старта, пациентите с диабет имали по-високи нива на TG и по-ниска концентрация на HDL-C в сравнение с недиабетните контроли.

Д-р Мерц направи следните изводи (виж сравнителната таблица):

- и двата статина постигат по-благоприятни резултати при пациентите с диабет в сравнение с недиабетната популация, но аторвастатин по-ефективно редуцира TG

- по-висок процент диабетици отговарят на терапията с аторвастатин, отколкото със симвастатин

- аторвастатин е толериран от пациентите толкова добре, колкото и симвастатин (не е регистрирана разлика в страничните ефекти и в лабораторните показатели).

Д-р Диляна ЯНКОВА