Комбинираното лечение инсулин/метформин бе одобрено от FDA*(Преглед на съвременните терапевтични възможности при диабет тип 2)

Основание за приложението на инсулин в комбинация с метформин е фактът, че съчетаването на инсулина с перорален препарат, който доказано повишава чувствителността на черния дроб към инсулиновото действие, има адитивен, ако не и синергичен ефект, върху понижаването на кръвната глюкоза, особено на гладно. Освен това, доказаното действие на метформин срещу увеличаване на теглото при лечение със сулфонилурейни средства, може по подобен начин да окаже благоприятно действие и при комбинацията му с инсулиново лечение.

Тези действия на метформин в съчетание с инсулин бяха описани от няколко рандомизирани клинични проучвания, въпреки че публикациите по темата са или ограничени, или за кратък период от време, без включване на контроли или под формата на резюмета.

Като цяло, проучванията, при които метформин се прибавя към инсулин при пациенти с диабет тип 2 и недостатъчно задоволителен контрол показват инсулин-пестящото действие на метформин, с понижаване на общата дневна доза и нивото на циркулиращия инсулин от порядъка на 25% и понижаване на нивото на НbА1с от порядъка на 1-2%, а някои посочват и по-слабо увеличение на теглото.

В едно от тези проучвания (Giugliano et al.), което е по-мащабно, по-продължително и е изцяло публикувано – 50 пациента с обезитет и диабет тип 2, поддържащи лош метаболитен контрол (НbА1с 12%), независимо от високите дози инсулин (средно 90 IU дневно), са рандомизирани на лечение с метформин или плацебо и проследени за период от 6 месеца. Авторите съобщават, че в групата на метформин (в сравнение с групата на плацебо) се отчетат: понижение на НbА1с с 1.8%; понижение на средната дневна доза инсулин с 25%; понижение на липопротеините с ниска плътност с 18%; увеличение на липопротеините с висока плътност с 13% и значително понижение на кръвното налягане.

Неконтролирани проучвания доказват преминаването на значителен брой пациенти от инсулиново лечение на монотерапия с метформин или комбинация от метформин и сулфонилуреен препарат, като едновременно с това се подобрява нивото на гликемичния контрол и се редуцира теглото.

В клиничната практика често са използвани два основни подхода, които се подкрепят от ограничените данни от клиничните проучвания:

1. Прибавяне на инсулин при пациенти, лекувани с метформин или метформин/СУП, с цел подобряване на гликемичния контрол

2. Прибавяне на метформин (със или без СУП) към лечението с инсулин с цел подобряване на гликемичния контрол, понижаване на инсулиновата доза и/или минимализиране на наддаването на тегло.

Всеки от тези подходи трябва да се започне с постепенно прецизиране за период от няколко седмици, първоначално за нормализиране на кръвната глюкоза на гладно, а след това и за нормализиране на прандиалната и постпрандиалната кръвна глюкоза. За недопускане на рядкото, но потенциално фатално усложнение лактатна ацидоза, прилагането на метформин трябва да бъде предпазливо или избягвано при пациенти с относителни и абсолютни противопоказания (бъбречна, сърдечна, чернодробна или белодробна недостатъчност и/или напреднала възраст, или алкохолизъм).

Използван източник:

1.Buse JB. Diabetes Care.1999,22 (Suppl.3)

Използвано съкращение:

*FDA – Комисията за храните и лекарствените средства на САЩ