Избирателно подобряване на инсулиновата чувствителност с MOXONIDINE



01/06/2000

Избирателно подобряване на инсулиновата чувствителност е наблюдавано при пациенти със затлъстяване и хипертония, лекувани с moxonidine, 0.2 mg два пъти дневно в продължение на 8 седмици. Подобрението настъпва първоначално при тези пациенти, които са имали най-висока степен на инсулинова резистентност в началото. Резултатите предполагат, че за разлика от много други антихипертензивни средства, moxonidine може да подобри инсулиновата чувствителност.

Physiotens (Moxonidine) подобява инсулиновата чувствителност при пациенти с хипертония в едно наскоро проведено клинично изследване от професор Lithell и сътрудници. Резултатите от изследването, описани от професор Lithell като „много вълнуващи“, потвърждават хипотезата, че Physiotens (Moxonidine) може избирателно да повиши инсулиновата чувствителност при инсулин-резистентни пациенти с хипертония.

В проучването са били включени общо 77 пациенти със затлъстяване и хипертония и 72 са завършили двойно-сляпото изследване. След 3-седмичен период на включване на случаен принцип им е назначен плацебо или moxonidine, 0.2 mg два пъти дневно за 8 седмици. Непосредствено преди началото на активното лечение и в края на проучването са направени еугликемичен кламп тест и венозен тест за глюкозен толеранс.

Ключовите метаболитни индекси, изследвани в тези тестове включват:

- плазмена глюкоза на гладно

- плазмен инсулин на гладно

- среден глюкозен прием (М)

- индекс на инсулинова чувствителност (M/I).

Важна характерна черта на проучването е било решението да се изследва бъдещият отговор след moxonidine в подгрупа от пациенти с индекси на инсулинова чувствителност от 3.6 или по-малко (n=40).

„Ние знаехме предварително, че не всеки пациент със затлъстяване и хипертония е инсулинорезистентен и искахме да изследваме поотделно отговора при тези, които бяха наистина инсулин-резистентни на базата на резултатите от еугликемичния кламп тест,“ обясни професор Lithell.

Подобрение на инсулиновата чувствителност

В групата като цяло са отбелязани подобрения на средното глюкозно усвояване и инсулиновата чувствителност. Подгруповият анализ показва, че този цялостен ефект е в резултат на съществено и статистически значимо подобрение на инсулиновата чувствителност измежду пациентите, считани за инсулин-резистентни в началото на проучването. „Мисля, че това са достатъчно убедителни данни, че съществува значително подобрение на инсулиновата чувствителност след лечение с moxonidine при тези пациенти, които са най-изразено инсулин-резистентни в началото,“ коментира професор Lithell, който отбелязва, че избирателното подобрение на инсулиновата чувствителност при пациенти, които в началото са били инсулин-резистентни, се явява една уникална характерна черта на moxonidine. „Начинът, по който се понижава инсулинът на гладно и лекото понижение на плазмената глюкоза на гладно съвпада с хипотезата, че имаме значителен ефект върху инсулиновата чувствителност“ добави той.

Значение на резултатите

Резултатите от настоящото изследване предполагат, че Physiotens (Moxonidine) може да бъде оптималната антихипертензивна терапия за инсулин-резистентни пациенти, състояние, което се наблюдава често при захарен диабет. Това е важно, защото:

- е установено, че захарният диабет е значим рисков фактор за сърдечно съдови инциденти

- се очаква броят на пациентите със захарен диабет да се удвои (до 200 милиона души по света) до 2010 година

- е доказано, че определени видове антихипертензивни медикаменти повишават риска от развитие на захарен диабет.

„Ние вече знаем, че добрият гликемичен контрол е важен за профилактиката на микроангиопатиите,“ отбеляза професор Lithell. „Става ясно, че това е много важно и за профилактиката на макроангиопатиите.“ Доказателствата за този факт станаха известни от епидемиологично изследване във Финландия и по-късно бяха разширени в едно изследване, проведено в Упсала, Швеция, от професор Lithell и сътрудници. Те установиха, че няколко метаболитни маркера, включително нивото на инсулин на гладно и инсулиновият отговор към глюкоза, приложена венозно, увеличават вероятността от развитие на захарен диабет при пациенти с хипертония. Подобрението на инсулиновата чувствителност, наблюдавано при Physiotens (Moxonidine), предполага, че това лекарство може да се използва продължително от пациенти с намалена инсулинова чувствителност, без да повлиява неблагоприятно риска от развитие на захарен диабет.