Знаете ли, че:



01/03/2000

? LDL представляват хетерогенен спектър частици - при отделните хора те варират не само по брой, но и по размер, плътност и концентрация (съдържание) на холестерола, като в зависимост от преобладаващата субфракция, всеки индивид има конкретен „профил“ (фенотип) (1)

? Хетерогенният характер на LDL частиците бе доказана преди повече от 30 години чрез градиентно ултрацентрофугиране (2), а в началото на 90-те години бе направен задълбочен методологичен обзор на физичните характеристики и на клиничното значение на различните субпопулации (3,4)

? Преди повече от десетилетие редица кръстосани (случай-контрола) проучвания показаха, че хората с КСБ (коронарна съдова болест) имат - в сравнение със здравите контроли - различни по размер и плътност LDL, като повишеният брой на малки и плътни LDL (с пиков диаметър 25.5 nm) бе свързан с ранна атеросклероза и 2-5 пъти по-висок риск от КСБ

? Фенотипът „малки и плътни LDL“, посочен за първи път като „атерогенен липопротеинов фенотип В“ от Austin и сътрудници (5,6), днес се смята за установен, независим рисков фактор и мощен предиктор за КСБ и при двата пола

? Атерогенният липопротеинов фенотип се характеризира с няколко основни, свързани едно с друго, нарушения в липидния метаболизъм (7):

– повишена концентрация на VLDL и VLDL останки

– повишена активност на CETP

– повишена активност на чернодробната липаза

– намалена активност на липопротеиновата липаза

– субнормално ниво на холестерола в HDL

Резултатът е усилено производство на малки и плътни LDL, които са главната черта на атерогенния липопротеинов фенотип В

? 52% от мъжете и 36% от жените с диабет тип 2 са с „фенотип В LDL“, който обикновено се съпровожда от хипертриглицеридемия, субнормален HDL-холестерол, абдоминално затлъстяване, инсулинова резистентност и останалите нарушения, предсказващи ендотелна дисфункция, оксидативен стрес и повишена склонност към тромбозиране (увеличен фибриноген и PAI-1*)

? Малките и плътни LDL притежават висок атерогенен потенциал per se.

Образно казано - те са „участници в престъплението“, защото:

– имат по-бавен плазмен клирънс в сравнение с останките IDL

– имат намален афинитет към LDL рецепторите

– имат повишена склонност да се свързват с протеогликаните на артериалната стена и да пенетрират в ендотела

– окисляват се по-лесно (8) и отключват локална имунна реакция (9)

? Хипертриглицеридемията забавя плазмения клирънс на LDL: колкото нивото на триглицеридите в плазмата е по-високо, толкова клирънсът на LDL е по-бавен и метаболизирането им се измества в посока на не-рецепторния път (10,11)

? Концентрацията на плазмените триглицериди е най-важният, независим предиктор за размера на LDL-частиците - различни научни екипи предположиха, че триглицеридемията има „прагов ефект“, като вероятно стойностите >1.69 ммол/л (според някои автори 1.3-1.5 ммол/л) обръщат пула на LDL в посока на субфракцията малки и плътни LDL (12,13)

При пациентите с диабет трябва да се намали хипертриглицеридемията:

– стойности на TG < 1.7 ммол/л имат нисък атерогенен риск

– стойности на TG > 2.2 ммол/л имат висок атерогенен риск (European Diabetes Policy Group 1999)

Речник на използваните понятия:

LDL – Low density lipoprotein - липопротеини с ниска плътност

HDL – High density lipoprotein - липопротеини с висока плътност

VLDL – Very low density lipoprotein - липопротеини с много ниска плътност

IDL – Intermediate density lipoprotein - липопротеини със средна плътност

Apo-B – Apolipoprotein B - главният протеин в LDL и VLDL

Чернодробна липаза - чернодробен ензим, катализиращ хидролизата на триглицеридите и фосфолипидите в циркулиращите липопротеини

Липопротеинова липаза - липаза в плазмата, хидролизираща триглицеридите и очисваща хиломикроните и VLDL

LDL-рецептор - клетъчен рецептор за LDL, регулиращ холестероловата хомеостаза чрез неатерогенен метаболитен път

CETP – Cholesteryl ester transfer protein - холестерил-естер-трансфериращ протеин - e високо активен протеин, улесняващ транфера на естерифицирания холестерол от HDL и LDL към VLDL в замяна на триглицеридите. На гладно, когато има ниска концентрация на холестерол във VLDL, CEPT има антиатерогенно действие - отнема чрез HDL холестерола от съдовия ендотел и го отнася в черния дроб.

При хипертриглицеридемия или след нахранване - CEPT има атерогенен ефект, защото активирането му:

- понижава холестерола в HDL и увеличава съдържанието на холестерол във VLDL

- повишава съдържанието на триглицериди в LDL и HDL

- улеснява образуването на малки и плътни LDL

FFAs – Free fatty acids - свободни (не-естерифицирани) мастни киселини

Протеогликани - матриксът, осигуряващ целостта на артериалната стена

Lp(a) – Lipoprotein little a - липопротеин малко а. Има някои прилики с плазминогена и се конкурира за свързване с неговия активатор. Намесва се в коагулацията, като потиска фибринолизата. Нивото на Lp(a) е повишено при диабетна нефропатия. Вероятно е атерогенен. Предполага се, че това е една от причините за повишената кардиоваскуларна заболеваемост при хората с диабетна нефропатия.

LDL фенотип В – Буквата „В“ в името произлиза от аполипопротеин „В“. При градиентно ултрацентрофугиране или гел електрофореза преобладава субфракцията на малките и плътни LDL с пиков диаметър 25.5 nm.Тази субфракция (пул В) има по-бавен плазмен клирънс и се метаболизира по рецепторно-независим (атерогенен) път.

Използвано съкращение:

*PAI-1 - инхибитор-1 на активатора на плазминогена

Използвани източници:

1. Lamarche B et al. The small, dense LDL phenotype and the risk of coronary heart disease:epidemiology, patho-physiology and therapeutic aspects. Diabetes&Metabolism.1999, 25:199-211

2. Lindgren FT et al. Flotation rate, molecular weight and hydrated densities of the low density lipoproteins. Lipids. 1969,4:337-344

3. Austin MA et al. Characterization if low-density lipoprotein subclasses: methodological approaches and clinical relevance. Curr Opin Lipidol.1994, 5:395-403

4. Krauss RM, Blanche PJ. Detection and quantitation of LDL subractions. Curr Opin Lipidol.1992,3:377-383

5. Austin MA et al. Low density lipoprotein subclass patterns and risk of myocardial infarction. JAMA. 1988, 260:1917-1921

6. Austin MA et al. Atherogenic lipoprotein phenotype. A proposed genetic marker for coronary heart disease risk. Circulation.1990,82:495-506

7. Chapman J. The intricate world of dense LDL. The World of Lipids.1998,4:1-2

8. Chait A et al. Susceptibility of small dense low density lipoproteins to oxidative modification in subjects with atherogenic lipoprotein phenotype. Am J Med. 1993, 94:350-356

9. Hansson G. Atheroma and inflammation. The world of lipids.1998,4:9-10

10. Caslake M. Pharmacological attenuation of LDL atherogenicity. The World of Lipids.1998,4:4-5

11. Packard C. VLDL transformation. The World of Lipids. 1998,4:6

12. M-R. Taskinen. What is sufficient lipid contol on the backgrond of other risk factors? Key Questions after the UKPDS and the DCCT, Пре-сателитен симпозиум на EASD 1999

13. Erkelens DW. Diabetic dyslipidaemia. European Heart Journal.1998,19(Suppl.H):H27-H30