Кой е лептинът и каква е неговата роля?



01/12/1999

През последните години редица научни данни доказаха сложната регулация на енергийната хомеостаза и телесната маса. Вместо класическата „двойно-центрова“ хипотеза за регулация на хранителния прием от вентромедиалния и вентролатералния хипоталамусни центрове, днес се утвърждава концепцията за наличието на сложна невро-ендокринна липостатична система, която регулира егергийната обмяна. В този аспект затлъстяването се определя като „дисбаланс в невро-ендокринната регулация“.

Молекулярната биология поднесе феноменални открития, които установиха, че мастната тъкан не е само депо от резервни мазнини, а и активен ендокринен орган. Тя синтезира и секретира голям брой пептиди и непептидни молекули.

Лептинът (Ов-протеин), наречен още липостатичен фактор или „фактор на ситостта“, е неотдавна открит протеин, синтезиран и секретиран от адипоцитите

През 1994 година бе идентифициран човешкият Ов-ген, който кодира лептина. Това откритие доведе две години по-късно и до клонирането на DB-гена, кодиращ лептиновия рецептор.

Приложението на лептин при повечето експериментални модели на затлъстяване предизвиква отслабване чрез намляване на хранителния прием и/или увеличаване на енергозагубата

На централно-мозъчно ниво:

- лептинът потиска синтезата и освобождаването на невропептид Y, който е мощен стимулатор на апетита и на отделянето на инсулин.

Лептинът проявява и периферни ефекти:

- редуцира липидната синтеза

- инхибира освобождаването на инсулин и кортизол

- повишава мастното окисление

- усилва термогенезата

- стимулира хемопоезата.

Като хормон, лептинът има специфична „хормонална“ характеристика. Той се секретира пулсативно и има циркаден ритъм с нощен секреторен пик и дневен спад. При здрави лица са измерени константни серумни нива на лептина за мъже и за жени. В кръвната циркулация са открити свободна и свързана обратимо с протеини форма.

Жените имат по-висока лептинова концентрация, вероятно поради по-голямото съдържание на подкожна мастна маса. Лептинът е и маркер на критичната адипозна маса, необходима за лактацията и репродукцията при жените.

Лептинът е сензор на енергийния дисбаланс

Той не се променя при поддържане на постоянно тегло, но при гладуване или прехранване съответно се понижава или повишава.

По всяка вероятност, между лептина и инсулина съществува обратна връзка

Дълготрайната хиперинсулинемия предизвиква повишаване на лептиновото ниво. Все още не е ясно дали синдромът на инсулинова резистентност се асоциира с повишен лептин независимо от затлъстяването.

Данните показват, че:

- лептинът е повишен при всички експериментални модели на затлъстяване

- базалното лептиново ниво е четири пъти по-високо при хората със затлъстяване.

Лептинът:

- корелира с общата и подкожната мастна маса

- не корелира с висцералната мастна маса, възрастта и базалната гликемия

- не се асоциира с класическите метаболитни нарушения при затлъстяване и инсулинова резистентност.

Само 5 % от затлъстелите пациенти са с лептинов дефицит и се нуждаят от субституираща терапия.

По-голяма част от хората с обезатис са с вероятна лептинова резистентност

При тях преобладава свободната форма на лептина, което от своя страна насочва към възможната роля на лептин-свързващите протеини в регулацията на хранителния прием и теглото.

При експериментални условия приложението на лептин подобрява инсулиновата чувствителност, което отчасти може да бъде обяснено със значимото намаляване на телесното тегло. Възможно е лептинът да играе подобна роля в патогенезата на инсулиновата резистентност и при човека, което изисква по-нататъшни проучвания.

При затлъстели лица с нарушен глюкозен толеранс е намерена положителна корелация между нивото на лептина и адипозната маса. Не е открита асоциация с инсулиновата чувствителност. Мастното натрупване изглежда е най-важният фактор, определящ серумното ниво на лептина при различните степени на нарушен глюкозен толеранс.

Изводите за клиничната практика:

- Натрупаните до сега данни след откриването на лептина разкриват звена от сложната етиопатогенеза на затлъстяването и метаболитните нарушения

- Нездравословният начин на живот в съвременното общество с небалансирано хранене и намалена физическа активност провокират генетичната предиспозиция на тези нарушения

- Това издига значението на дълготрайната здравна превантивна стратегия още в ранните стадии на поява на наднормено тегло

- В бъдеще може би ще бъде създаден по-малък, но мощен пептиден аналог на лептина, който да бъде използван за лечение на наднормената телесна маса и свързаните с нея метаболитни заболявания

Д-р Даниела ПОПОВА

Клиника по метаболитни заболявания,

УБ „Царица Йоанна“ - София

Използвани източници:

1.Zhang Y, Proenca R, Maffei M et al. Positional cloning of the mouse obese gene and its human homologue. Nature, 1994, 372:425-432

2. Chua SC Jr, Chung WK, Wu-Peng S et al. Phenotypes of mouse diabetes and rat fatty due to mutation in the OB (leptin) receptor. Science, 1996, 271:994-996

3.Clement K, Lahlou N, Ruiz J et all. Associaton of poorly controlled diabetes with low serum leptin in morbid obesity. Int. J. Obes., 1997, 21: 556-561

4.Loffus T, Maggs D, Lane M. The adipose tissue/central nervous system axis. Diabetologia, 1997, 40 (Suppl 3): B12-B20

5. Sinha M. Human leptin: the hormone of adipose tissue. Europ. J. Endocrinology, 1997, 136, 5: 461-464

6. Turpeinen A, Haffner S, Louherante A et al. Serum leptin in subjects with IGT in relation to insulin sinsitivity and first-phase insulin response. Int. J. Obes.,1997, 21, 3: 284-287