Борбата с килограмите



01/12/1999

- Честотата на диабет тип 2 расте с увеличаване на телесната маса и с натрупването на абдоминална мастна маса. Данните от последни епидемиологични проучвания показват, че затлъстелите индивиди страдат почти три пъти по-често от диабет тип 2 в сравнение с лицата с нормално телесно тегло

- Затлъстяването е признат рисков фактор за развитието на диабет тип 2 и този факт определено се свързва с изразената корелация между индекса на телесна маса и повишаването на инсулиновата резистентност

- Добре известно е, че 90% от хората с диабет тип 2 имат наднормено тегло

- Предполага се, че 70-90% от случаите на диабет тип 2 могат да бъдат предотвратени чрез управление на затлъстяването

Намаляването на инсулиновите рецептори и в по-малка степен и на тяхната чувствителност при затлъстяване се последва от понижаване на глюкозното усвояване в периферията, хипергликемия и нарушен глюкозен толеранс. Патогенезата на нарушения глюкозен толеранс при затлъстяване и диабет тип 2 е сложна и не напълно изяснена. Обсъжда се участието на множество фактори – генетични, невро-ендокринни, метаболитни, поведенчески (хранене, стил на живот), като най-вероятно инсулиновата резистентност е обединяващият патогенетичен механизъм.

Редукцията на наднорменото тегло е основното терапевтично стъпало при предиабет и при новооткрит и клинично изявен диабет тип 2. Загубата на тегло води до намаляване на инсулиновата резистентност и на компенсаторната хиперинсулинемия.

- Намаляването на наднормената телесна маса с 5-10% води до значимо подобряване на метаболитния профил на пациента със затлъстяване и диабет тип 2

Умерената телесна редукция с около 7% намалява риска от развитие на диабет тип 2 с 30%, а снижаването на дозата на пероралните антидиабетни таблетки в някои случаи може да достигне дори до 100%.

Реалностите

Постигането на телесна редукция при затлъстели пациенти с диабет е истинско предизвикателство за клинициста:

- пациентите с диабет отслабват по-трудно - след пет месечно лечение те намаляват теглото си с около 11 %, докато при хората без диабет тази редукция е над 20 %

- препоръчваната повишена физическа активност се реализира също по-трудно при затлъстели пациенти с диабет поради по-често снижената им поносимост към физическо натоварване

- при > 60% от случаите диетичното и поведенческото вмешателство завършват с връщане на теглото към изходното му ниво след една година

Изводът е, че телесната редукция при пациентите с диабет тип 2 и затлъстяване изисква дълготрайна терапевтична стратегия за:

- промяна в хранителното поведение

- промяна в стила на живот

- добавяне на медикаментозно лечение, когато горните мерки са недостатъчни.

Наблюденията при различни диети показаха, че в повечето случаи след начално успешно отслабване се достига до възвръщане към изходното тегло.

Нискокалорийната нискомастна диета дава по-добри резултати в сравнение с конвенционалната нискоенергийна диета

Нов „блокер на мазнините“

Неотдавна бяха публикувани резултатите от едногодишното лечение с orlistat (Xenical на Hoffmann-La Roche) при група от 321 пациенти със затлъстяване и диабет. Почти половината от пациентите са достигнали телесна редукция между 5 и 10 % от изходното тегло, а около 18 % са реализирали и над 10 % редукция. Данните показват също, че след едногодишното приложение на орлистат 3 пъти по 120 мг дневно се отбелязват съществени подобрения в гликемичния контрол при пациентите – спадането на гликемията на гладно и на HbA1c е много по-изразено в сравнение с лечението само с диета.

Орлистат (Ксеникал) специфично инхибира липазата в стомаха и тънките черва и потиска усвояването на 30% от хранителните мазнини

Чрез намаляване на липидната абсорбция Ксеникал оказва изразен антиобезен ефект чрез периферен механизъм без централно-регулаторна намеса.

Включването на Ксеникал в антидиабетната терапия води до значително намаляване на обичайната доза на СУП с около 23 %.

Липазният инхибитор повлиява съществено предиабетното състояние, като води до значима редукция на висцералната мастна маса, намаляване на съотношението талия/ханш, спадане на базалната инсулинемия, на общия и LDL-холестерола и подобряване на сърдечносъдовия рисков профил. Повече от 2/3 от затлъстелите пациенти с нарушен глюкозен толеранс нормализират резултатите от оралното обременяване с глюкоза след едногодишно лечение с Ксеникал.

(Още информация за този препарат можете да намерите на Интернет: www. xenical.com)

Препоръките за клиничната практика

Американската диабетна асоциация утвърди през 1998 година индекса на телесна маса (ИТМ) като основен показател за оценка на затлъстяването. Стойности между 19 и 25 кг/м2 са нормални, 25-29 кг/м2 показват наднормено тегло, а над 30 кг/м2 – затлъстяване.

Експертите съветват на всеки две години да се оценява ИТМ при хората с нормално тегло.

При затлъстели пациенти с ИТМ над 30 кг/м2 и при пациенти с ИТМ над 27 кг/м2 и два или повече рискови фактора, както и при мъже с обиколка на талията над 101,6 см и при жени – над 88,9 см, ако след 6 месеца диетата и промяната в стила на живот не са резултатни, се препоръчва включването на медикаментозно лечение на затлъстяването.

Д-р Даниела ПОПОВА, д.м.н.

Клиника по метаболитни заболявания

УБ „Царица Йоанна“ – София

Използвани източници:

1. Pi-Sunyer FX. Medical hazards of obesity. Annals of Internal Medicine 1993, 119:655-660

2.Colditz O, et al. Obesity is a risk factor for type 2 diabetes. Ann Int Med, 1995,122,5:481-486

3.Hollander PА, et al. The role of оrlistat in the treatment of obese patients with type 2 diabetes: a 1-

year, randomized, double-blind study. Diabetes Care, 1998, 21:1288-1293

4.Wadden I, et al. Effective behavior modification tools for everyday practice. Issues in Obesity N 6, sept.1998: 5-6

5. Davidson MH, Hauptman J, DiGirolamo M, et al. Weight control and risk factor reduction in obese subjects treated for 2 years with orlistat. JAMA,1999, 281:235-242

6. Rissanen A. Orlistat-induced weigth loss improves responce to oral glucose tolerance testing. Presented ad International Congerss on Obesity, Paris, 1998