Медикаментозно лечение



01/09/1999

Съвременната фармакологична терапия на хипертонията при диабет се базира на медикаменти, които подобряват инсулиновата чувствителност, които имат вазодилатативен ефект, повлияват благоприятно липидния профил и осигуряват защита на таргетните органи.

АСЕ-инхибиторите, алфа-блокерите, калциевите антагонисти и диуретиците в ниски дози се предпочитат като антихипертензивни средства при пациентите с диабет поради липсата на нежелан ефект върху глюкозната хомеостаза, липидния профил и бъбречната функция

АСЕ-инхибиторите спират прогресирането на нефропатията при диабет тип 1 и дибет тип 2. Те се предпочитат пред калциевите антагонисти и другите антихипертензивни средства при пациенти с артериална хипертония и диабет тип 2 с микроалбуминурия.

Бета-блокерите при пациентите с хипертония и диабет могат да имат неблагоприятен ефект върху периферния артериален кръвоток, могат да удължат налична хипогликемия и да маскират нейните симптоми. Въпреки посочените данни, терапевтични проучвания показаха, че лекувани с бета-блокери хипертензивни диабетици показват еднаква и даже по-голяма полза от тази при недиабетни пациенти по отношение на намаление на общите прояви на сърдечно-съдова заболеваемост, включително и на проявите на исхемична болест на сърцето.

При пациентите с диабетна нефропатия и хипертония АСЕ-инхибиторите се предпочитат като антихипертензивни средства. Като алтернатива се имат предвид блокерите на ангитензин II. Ренопротекцията може да се осъществи също с калциеви антагонисти.