Rosiglitazone предпазва бета-клетките при диабет тип 2 от „изтощаване“



01/03/1999

Данните от две пре-клинични проучвания на rosiglitazone maleate, докладвани на 58-а среща на Американската диабетна асоциация, показват, че новият представител на тиазолидиндионите (глитазоните) предпазва бета-клетките на животински модели на диабет тип 2 от изтощаване и забавя прогресирането на заболяването.

„Нашите резултати с росиглитазон подкрепят хипотезата, че изтощаването на бета-клетките може да бъде предотвратено чрез повишаване на инсулиновата чувствителност“, заяви проф. д-р Даян Файнгуд от Университета „Симон Фрейзър“ във Ванкувър, Канада.

Екипът на д-р Файнгуд, провел шестседмично проучване при генетично затлъстели плъхове (тип ZDF) съобщи, че лечението в пре-диабетен стадий с росиглитазон забавя клиничната изява на заболяването.

ZDF (Zucker Diabetic Fatty) плъховете се смятат за много добър модел на диабет тип 2 при хората. Затлъстяването при тези плъхове се свързва с повишена инсулинова резистентност.

Лекуваната с росиглитазон група поддържала по-добър гликемичен контрол, при намалено ниво на циркулиращия инсулин. При плацебо-контролите, масата на бета-клетките се оказала редуцирана с 48% през последните две седмици на проучването. В групата на росиглитазон, обемът на инсулинпроизвеждащата тъкан останал непроменен. Авторите смятат, че росиглитазон запазва не само способността на панкреаса да секретира инсулин, но предпазва и самите бета-клетки.

„Проучването показа, че росиглитазон съхранява обема и функцията на инсулинпроизвеждащата тъкан - ключов фактор за предпазване на тази тъкан от изтощаване и появата на диабет“, обобщи в доклада си д-р Файнгуд.

Втората група представи данни от проучването на генетично обременени с диабет мишки (тип db/db), намиращи се в стадий на заболяването, довел до 70% намалена инсулинова секреция, в сравнение със здрави слаби контроли.

Според авторите, 6-дневното лечение на мишките с росиглитазон нормализирало кръвната им глюкоза, а след 10 дни - и производството на инсулин от панкреаса.

„Росиглитазон понижава кръвната глюкоза, без да стимулира инсулиновата секреция“, заяви ръководителят на проучването проф. д-р Майкъл Каутхорн от Университета в Бъкингам, Великобритания.

„Нашите резултати показват, че нормализирането на кръвната глюкоза не само спестява усилия на инсулинпроизвеждащите клетки, но ако съхраняващият механизъм се включи достатъчно рано, всъщност позволява на тези клетки да се възстановят от предшестващата свръхпродукция на инсулин“, обобщи д-р Каутхорн в доклада си.

Росиглитазон (с търговско има Avandia, SmithKline Beecham) навлезе наскоро във фаза III клинични проучвания. Надеждата е, че той атакува водещия проблем - инсулиновата резистентност при диабет тип 2, като запазва обема и функцията на бета-клетките на панкреаса.

По-ранните клинични проучвания върху 4000 пациенти показват, че росиглитазон не води до хепатотоксичност, с която бе свързан първият представител на групата на тиазолидиндионите - троглитазон.

В началото на януари 1999 година фирма SmithKline Beecham обяви кандидатурата си пред Американската агенция за храните и лекарствените средства (FDA) и пред Европейската агенция за преценка на лекарствата (EMEA) за официалното одобрение на Авандия като перорално средство за моно- и комбинирано лечение на диабет тип 2. При положителен отговор, вторият представител на групата на тиазолидиндионите се очаква на пазара на антидиабетни препарати в САЩ и страните на Европейския съюз.

Във фаза III клинични тестове в Европа и САЩ навлезе и още един тиазолидиндион - pioglitazone. Неговият производител - японската фирма Takeda Chemical Industries - обяви, че очаква одобрението на пиоглитазон в началото на 2000 година.