Бета-блокерите са подценявана вторична профилактика при пациенти след остър инфаркт на миокарда



01/03/1999

Само половината от пациентите след остър инфаркт на миокарда получават лечение с бета-блокер, показват статии в сп. JAMA (1998;260:623-629) и сп. The New England Journal of Medecine (1998;339:489-497;551-552).

Списанието на Американската медицинска асоциация, JAMA публикува данни от ретроспективно проучване на 115 000 пациенти над 65-годишна възраст, прекарали остър МИ. През наблюдавания едногодишен период (1994-1995 г.), в групата на вторична профилактика с бета-блокер са регистрирани 14% по-малко летални изхода.

„Въпреки убедителните данни, че бета-блокерите подобряват прогнозата след остър инфаркт на миокарда, лекарите не предписват терапия с бета-блокер при половината от пациентите-кандидати за това лечение“, обобщи данните от проучването д-р Харлан Крумхолц от Университета Йел, Кънектикът.

До 34% от пациентите след остър МИ и активна коронарна болест на сърцето получават терапия с бета-блокер, показват данните от второто ретроспективно проучване на кохорта от 201 752 пациенти-кандидати за бета-блокада.Тези проценти са много по-ниски при възрастните хора, случаите с намалена фракция на изтласкване, сърдечна недостатъчност, хронична обструктивна белодробна болест, повишен серумен креатинин или диабет.

„След остър инфаркт на миокарда, силата на всяко противопоказание за бета-блокада трябва да се прецизира внимателно при конкретния пациент, а не да се прилага механично при всички“, съветват авторите на проучването. Според тях, много пациенти след остър сърдечен инцидент се лишават от удължаващата живота им терапия с бета-блокер поради неспособността на лекарите да преценяват индивидуалната тежест на коморбидните състояния. Например, в една група попадат леките и тежките форми на хронични белодробни заболявания, посочват данните.

Bezafibrate Infarction Prevention Study (Am J Cardiol, 1996; 77:1273-1277) показа, че терапията с бета-блокер при пациентите с диабет, прекарали остър МИ, намалява риска от смъртност с приблизително 50%.

Две други големи ретроспективни проучвания показаха, че metoprolol подобрява значимо прогнозата след остър сърдечен инцидент при диабетиците, като благоприятният ефект на бета-блокера при тях е дори по-изразен в сравнение с пациентите без диабет (Eur Heart J, 1989;10:423-428).

The Scandinavian Simvastatin Survival Study (Lancet, 1994;344:1383-1389) съобщи, че пациентите с диабет на atenolol нямат повишен риск от сърдечна смъртност в сравнение с недиабетиците, докато пациентите с диабет на плацебо имат четирикратно повишен риск.

DIGAMY (Diabetes Mellitus Insulin-Glucose Infusion in Acute Myocardial Infarction) Study също посочи, че при диабетиците бета-блокадата удължава преживяемостта след остър МИ(J Am Coll Cardiol, 1995;26:57-65).

„Познанието за присъствието на асимптомна коронарна болест трябва да бъде използвано за включването на ранно лечение за профилактика на исхемията. Терапията с бета-блокер е важна при пациентите с диабет, прекарали инфаркт на миокарда...“, се казва в консенсуса, разработен на миналогодишната конференция за диагноза на коронарната болест на сърцето в Маями, Флорида (Consensus Development Conference on the Diagnosis of Coronary Heart Disease in People with Diabetes, Clinical Diabetes 1998, Vol 16, N4).

„Ако (при диабетици) е показан бета-блокер за предпочитане е той да е високо селективен... неселективните бета-блокери могат да провокират периферна исхемия и инсулин-индуцирана хипогликемия...“(Hypertension and Diabetes:Therapeutic Needs of a Demanding Patient , J Cardiovasc Pharmacol 1996, Vol 28 (Suppl 4);S29-S33).

„Бета-блокерите показаха, че при пациенти, прекарали остър инфаркт на миокарда - в това число диабетици - са ефективна вторична профилактика... в този контекст (при пациенти след остър МИ и нестабилна ангина) бързо-действащите дихидропиридинови блокери на калциевите канали трябва да се избягват...“ (Poulter N, Sever P, Thom S:Managing Hypertension in Subgroups:Tailored Therapy in Practice, 1996;Ischaemic heart disease:pp 40-42).