Липохипертрофията при лекувани с инсулин пациенти

При лечение с инсулин, на инжекционните места, може да се появи локалното усложнение липохипертрофия. Това усложнение се среща при 20-45% от пациентите с диабет тип 1 и 3.6% от пациентите с диабет тип 2. Появата на липохипертрофиите се свързва с възможния ефект на инсулина да повлиява разрастването на клетъчните елементи на подкожната мастна тъкан. Повтарящата се употреба на едно и също инжекционно място е основната причина за развитието на това усложнение. Важно е да се отчита в клиничната практика, че липохипертрофията може да промени степента на инсулиновата резорбция и да стане причина за влошаване на метаболитния контрол.

Екип от Университетската болница “La Paz” в Мадрид, Испания проведе проучване със 150 пациенти на инсулиново лечение с цел да открие рисковите фактори за появата на липохипертрофиите и възможното влияние на обучението за предотвратяването им.

Изследователите (L. Saez-de Ibarra, F. Gallego) съобщиха, че са анализирали следните показатели:

– възраст и пол

– тип на диабета

– продължителност на диабета

– продължителност на инсулиновото лечение

– предшестваща употреба на свински инсулин

– индекс на телесна маса (ИТМ)

– дневна инсулинова доза

– брой на инсулиновите апликации дневно

– продължителност на употребата на една и съща игла при инжектиране

– брой на хипо/хипергликемичните епизоди седмично.

За преценка на метаболитния контрол те са използвали нивата на Hb A1c:

– добър контрол – при Нв А1с под 7%

– задоволителен – при Нв А1с 7-8%

– лош – при НвА1с над 8%

По време на проучването са изследвани както инжекционните места за наличие на липохипертрофия, болка, хематоми и обриви, така и индивидуалната ротационна система, практикувана от пациентите.

Авторите определят липохипертрофията като:”разрастване на подкожната тъкан в местата на инжектиране, установено чрез оглед или палпация”, без да я класифицират по степен на изява.

При обсъждането на резултатите си, испанските колеги посочват:

– женския пол

– диабет тип 1

– по-високият ИТМ

– липсващата ротация на инжекционните места като независими рискови фактори за развитието на липохипертрофия.

Другите фактори като възраст или характер на инсулиновото лечение, според тях, не допринасят за появата на липохипертрофия.

От изброените рискови фактори, ротацията на инжекционните места и евентуално ИТМ могат да претърпят промяна чрез систематизиране на ротацията и поддържането на нормално телесно тегло.

Участниците в проучването са обучавани да спазват следната ротационна система:

– сутрешната и обедната апликация да се правят винаги в коремната подкожна тъкан, като областта се разделя на четири квадрата;

– цяла седмица се използва един квадрат, който се променя в понеделник по посока на часовниковата стрелка;

– инсулиновите апликации преди вечеря да се правят в областта на бедрата с ежеседмична ротация в понеделник, като се използват предно-латералните и латералните области на двете бедра.

Авторите смятат, че тази организирана ротация на инжекционните места постига две цели: системност и постоянна (придвидима) степен на резорбция на всяка от инсулиновите апликации.

Цитираните от тях резултати показват значимо по-нисък процент на липохипертрофиите и на нестабилния гликемичен контрол при пациентите, които спазват съветите за организирана ротация на инжекционните места.

Испанските изследователи не откриват връзка между по-честата употреба на липохипертрофиралите участъци и усета за болка. Според тях, дълготрайните лоши навици на пациентите трудно се променят. Положителна промяна в поведението за организирана ротация на инжекционните места настъпва само, ако диабетиците на инсулиново лечение са наясно със значението на този фактор за оптимизирането на гликемичния контрол.

Изводите за клиничната практика:

– Пациентите трябва да бъдат обучавани да оглеждат системно местата на инсулиновите апликации и да разпознават началните липохипертрофични промени. Те трябва да са запознати с отражението на това усложнение върху метаболитния контрол.

– Пациентите трябва да знаят, че два от рисковите фактора за появата на липохипертрофия – ротацията на инжекционните места и поддържането на нормално тегло – е възможно да бъдат управлявани.

Използван източник: Practical Diabetes International, 1998; Vol 15, _1, I/II:р 22

Д-р Светла ГОРАНОВА, Клинико-рехабилитационно отделение по детски диабет, Банкя