Лечение на инсулиновата резистентност: как и кога?



01/12/1998

Проспективно проучване* на 155 двойки - родители на хора с диабет тип 2 - показа, че при фамилна обремененост, рискът от изява на клиничен диабет е най-голям сред групата с инсулинова резистентност.

От хората с нарушен глюкозен толеранс, 5% развиват диабет годишно, но само при условие, че бета-клетките им са неспособни да произвеждат инсулин.

Нарушеният глюкозен толеранс е най-надеждният показател, предсказващ изявата на диабет тип 2 и кардиоваскуларен рисков фактор.

Данните (изнесени от R.R. Henry на 57-я конгрес на Американската диабетна асоциация)

- Диетата, загубата на тегло и физическата активност могат да подобрят действието на ендогенния инсулин с 65-70%

- Диетата и физическата активност могат да намалят риска от диабет тип 2 с 50% и да подобрят глюкозния толеранс за период от 2 години или по-малко

- Много по-трудно е да се намали инсулиновата резистентност при вече изявен диабет тип 2

- Всички лекарства, които подобряват контрола на кръвната глюкоза и на останалите метаболитни нарушения са полезни, но изключително метформин намалява инсулиновата резистентност

Изводите

Профилактичното лечение при диабет тип 2 има две основни цели: да потисне или ограничи развитието на инсулинова резистентност и да предотврати изтощаването на бета-клетките чрез подобряване на ефективността на ендогенния инсулин.

Колкото може по-рано е необходимо вмешателство, особено при хората от рисковите групи.

* R.R. Henry. Risques en diabetologie. Special issue. February 1998:p 23-24