Какво е синдром Х и кой е неговият „капелмайстор“?



01/12/1998

През 1988 година Gerald Reaven* въведе понятието Синдром Х, което включва:

- инсулинова резистентност

- хиперинсулинизъм

- затлъстяване

- нарушен глюкозен толеранс

- хипертриглицеридемия

- нисък HDL-холестерол

- артериална хипертония

- коронарна болест

Според Reaven, инсулиновата резистентност е централният патогенетичен фактор за заболяванията, които представляват Синдром Х.

За да подчертаят централната роля на инсулиновата резистентност, De Fronzo и Haffner по-късно използваха термина “синдром на инсулинова резистентност”.

Kaplan пък въведе определението “смъртоносен квартет” за съчетанието: андроидно затлъстяване, нарушен глюкозен толеранс, хипертриглицеридемия и артериална хипертония.

Като по-широко понятие редица автори използват “метаболитен синдром.”

Не трябва да се забравя, че клиницистът обичайно се сблъсква само с “върха на айсберга” - диабет, затлъстяване, хипертония, хипертриглицеридемия и атеросклероза, и че Синдром Х не винаги се наблюдава в пълния му вид.

Напоследък се говори за Синдром Х плюс, който представлява:

- андроидно затлъстяване

- хиперинсулинизъм

- инсулинова резистентност

и

- нарушен глюкозен толеранс

- артериална хипертония

- нисък HDL - холестерол

- повишени триглицериди

- отклонения в аполипопротеините

съчетани с нарушения в:

- хемореологията - повишен фибриноген

- фибринолизата - повишена концентрация на PAI -1 (инхибитора на плазминогеновия активатор)

- хемостазата

и водещи до

- нарастване на усложненията на диабета

- ранна атеросклероза

Съществуват различни аргументи (експериментални, епидемиологични, клинични) в подкрепа на хипотезата за връзка между хиперинсулинизма и честотата на исхемичната болест на сърцето.

Установено е, че Синдром Х е свързан с повишена сърдечно-съдова смъртност.

Установени са четири основни свързващи звена между известните рискови фактори за атеросклероза и ИБС, от една страна, и инсулина, хиперинсулинизма и инсулиновата резистентност от друга:

- липиди и аполипопротеини

- кръвно налягане

- фибринолиза

- хемореологични аспекти

В лечението на Синдром Х първостепенна роля играе намаляването на теглото. Значение се отдава и на физическата активност, която доказано повишава инсулиновата чувствителност.

Разчита се изключително много на медикаменти, намаляващи инсулиновата резистентност, като например бигваниди (метформин), инсулинови усилватели (тиазолидиндиони). Установено е, че метформинът повлиява благоприятно редица елементи на Синдром Х - нарушения глюкозен толеранс, липидните отклонения, нивата на PAI-1.

При лечението на артериалната хипертония трябва да се има предвид, че някои медикаменти подобряват инсулиновата чувствителност (алфа-блокери, АСЕ-инхибитори), докато други я влошават (бета-блокери, тиазидни диуретици).

С подобряването на инсулиновата чувствителност и снижаването на хиперинсулинемията ще се намалят сърдечно-съдовите рискови фактори, а така и заболеваемостта и смъртността поради ранна атеросклероза.

* G.M. Reaven. Role of insulin resistance in human desease. Diabetes 1988;37:1595-1607

Д-р Цветалина ТАНКОВА,Клиника по диабет, Клиничен център по ендокринология, София