Интензивната терапия запазва по-дълго остатъчната бета-клетъчна функция



01/12/1998

Интензивното инсулиново лечение на диабет тип 1 съхранява по-дълго остатъчната ендогенна инсулинова секреция, която от своя страна подпомага метаболитния контрол и намалява риска от хипогликемии и от микроангиопатии (прогресиране на ретинопатията и на микроалбуминурията). Това заключи в списание Annals of Internal Medicine (1998, Vol 128, 7:517-523) изследователската група, провела мултицентърното дългогодишно “Проучване върху диабетния контрол и усложненията” с акроним DCCT. Изводът на авторите е, че интензивното управление на диабет тип 1 трябва да се започва толкова рано, колкото това е възможно и безопасно.

От групата, участвала в DCCT, бе отделена подгрупа от 855 пациенти със средна продължителност на диабета 1-5 години. Тази подгрупа бе допълнително рандомизирана, в зависимост от нивото на С-пептида след стимулация със стандартна смесена закуска. От общо 303 “С-пептид отговорили пациенти” (стимулирано ниво на С-пептид 0.20 - 0.50 пмол/мл): 138 бяха включени на интензивно лечение и 165 - на конвенционална терапия. От общо 552 “С-пептид неотговорили пациенти” (стимулирано ниво на С-пептид <0.2 пмол/мл): 274 бяха рандомизирани на интензивен режим и 278 - на конвенционален.

Използваните в проучването критерии за интензивно лечение са: 3 или повече инсулинови апликации (или имплантиране на инсулинова помпа) и 4 или повече проверки на кръвната глюкоза дневно. Респективно, критериите за конвенционално лечение са: 1 или 2 инсулинови апликации дневно.

Стимулираното ниво на С-пептида бе следено един път годишно сред групата на отговорилите пациенти. Прогресирането на ретинопатията и микроалбуминурията бе контролирано също веднъж годишно. Степента на дългосрочния метаболитен контрол бе преценявана чрез измерване Нв А1с на 3-4-месечни интервали. Отбелязвани бяха и всички хипогликемични епизоди.

Сред групата на С-пептид отговорилите пациенти, подгрупата на интензивно лечение запази стимулирано ниво на С-пептид по-дълго време в сравнение с подгрупата на конвенционално лечение (р <0.001), но и рискът от сериозни хипогликемии бе по-голям в подгрупата на интензивно лечение, в сравнение с подрупата на конвенционална терапия.

От цялата кохорта, участвала в DCCT, С-пептид отговорилите пациенти на интензивно лечение показаха най-малък риск от появата на микроангиопатии.

Сред пациентите на интензивно лечение, С-пептид отговорилите в сравнение с С-пептид неотговорилите, поддържаха значимо по-ниско ниво на НвА1с (p<0.01) и показаха достоверно по-малък риск от прогресиране на ретинопатията и от поява на сериозни хипогликемични епизоди.