Готовност за работа при пазарни условия



01/12/1998

Предстои включване в дневния ред на Народното събрание на законопроекта за лечебните заведения - третият, последен от актовете, които трябва да обезпечат законово реформата в здравеопазването в България. Първите два закона бяха за здравното осигуряване и за съсловните организации. Въз основа на този закон ще бъде направена структурната промяна на лечебните заведения у нас. Това бе и темата за разговор със здравния министър доц. д-р Петър БОЯДЖИЕВ.

- Какво точно означава превръщането на лечебните заведения в юридически лица?

- В България, за разлика от другите европейски страни, няма действащо стопанско право и затова здравното законодателство трябва да бъде приведено в съответствие с Търговския закон и със Закона за кооперациите. Това означава подчертана децентрализация и независимост на лечебните заведения. Те ще могат не по параграф и в рамките на бюджета, а съвсем спокойно и самостоятелно да разполагат със своите финансови ресурси и със своя кадрови потенциал. Ще имат възможност сами да се разпореждат не само с материалните ресурси, но и да вземат решения за бъдещето. С преобразуването на болничните заведения ще стартира приватизацията на дейности и приватизацията на собственост в здравеопазването. Това са пазарни отношения. Този път вече поставяме наистина лечебните заведения в нормалната среда, в която трябва да бъдат и каквато съществува у нас.

- Как ще се отрази това на обикновения българин?

- Ще се подобри здравното обслужване. Защото този закон ни дава възможност по-правилно да разположим лечебните заведения на територията на страната - има много райони, които не са добре обезпечени със здравна помощ. От друга страна, това ще повлече след себе си ново разпределение на кадрите. Нещо повече, изискванията, които ще бъдат поставени пред лечебните заведения ще са по-високи и ще имат за цел да осигурят по-високо качество на медицинското обслужване. Така че в края на крайщата всичко се прави заради населението.

- Законът предлага нова номенклатура на лечебните заведения. Как точно да се разбира това?

- Ние рязко разграничаваме болничната от доболничната сфера. В доболничната сфера пък разграничаваме първичната медицинска помощ, там, където ще работят общопрактикуващите лекари - “джипитата”, фамилните лекари, и сферата, в която ще работят специалистите в извънболничната област. Идеята е да се прехвърли голяма част от тежестта на решаване на проблемите на болните хора от болниците в доболничната помощ, което е по-ефективно и по-изгодно икономически.

С този закон поставяме на централно място общопрактикуващия лекар,

в смисъл, че той ще бъде най-близо до човека, до семейството му, до индивида, а не до квартала, района или нещо друго. Първичната доболнична помощ - индивидуалните и груповите практики на общопрактикуващите лекари, и специализираната доболнична помощ - амбулаторна и диагностично-консултативна, ще освободят болниците от скъпи странични дейности.

- Ще отговарят ли университетските болници на всички изисквания на бъдещия закон и ще бъде ли пренебрегнат техният специален статут на обучителни заведения?

- Не може да има болници с особен статут, защото те ще бъдат финансирани главно от здравноосигурителните каси. Само обучителната дейност в акредитираните като университетски болници ще бъде финансирана от държавния бюджет. Подготвя се нормативен акт за уреждане прехвърлянето на правото на собственост върху университетските болници от страна на държавата към медициндските висши учебни заведения. По-важен обаче е проблемът с управлението на тези болници, тъй като министерството не може да контролира финансирането и изразходването на техните стредства. Досегашният начин на финансиране и безконтролно изразходване на средствата на университетските болници трябва да бъде прекратен - именно тези болници досега не са направили никакви стъпки по пътя на реформата.

- Национална здравна карта - какво съдържа в себе си това понятие?

- Това е вече нещо ново за българската практика. Здравните карти - национална и районни, са едни много подробни разчети, направени върху научно обосновани критерии, въз основа на които ще можем да правим нашата държавна политика в областта на здравеопазването. Тази карта ще ни посочи къде и какви специалисти трябва да има в цялата страна - във всяка община, във всеки район. А ние ще се стремим кметовете, областните управители да обезпечават това, което е необходимо за населението. Досега всичко ставаше стихийно.

- Частните лечебни заведения ще бъдат лицензирани, какво ще ги различава от публичните?

- Първо, с този закон се поставя пълна равнопоставеност на частните, кооперативни, държавни, общински и т. н. лечебни заведения. Второто важно нещо е, че лечебните заведения в доболничната помощ няма да бъдат лицензирани, а ще бъдат само на регистрационен режим, прост режим, докато болничните заведения ще трябва да минат на лицензиране, т.е. на разрешителен режим в Министерството на здравеопазването.

- И защо се прави тази разлика?

- Защото болничните заведения трябва да отговарят на много по-високи изисквания, отколкото са сегашните; защото там контролът трябва да бъде много по-сериозен; защото там се извършва една много сериозна и отговорна дейност и защото, ако някой иска и декларира, че ще развива някаква лечебна дейност, ние трябва да сме убедени и уверени, че той има всички условия да я развива на добро съвременно ниво. Имам предвид и база, и апаратура, и кадри.

- Все пак, какви са аргументите да не се лицензират всички лечебни заведения?

- Ние опростяваме нещата. В доболничната помощ това са кабинетите на лекарите, диагностични центрове и групи лекари, които работят заедно, ще има лаборатории, които ще бъдат контролирани първо от собственика, и второ от здравното министерство.

- А кой ще закрива лечебни заведения, които не отговарят на изискванията?

- В закона това е упоменато: ще ги затваря собственикът по указания на министерството.

- Ролята на болничното настоятелство?

- Това е също нещо ново у нас, но то съществува в някои западни страни. Ние обаче не го поставяме като задължително условие. Ние даваме възможност и дори препоръчваме образуването на болнични настоятелства, защото това ще доведе до по-голяма заинтересованост на обществото, което ще отделя по-голямо внимание на лечебната дейност и ще помага с каквото може. Настоятелствата в никакъв случай няма да бъдат контролни, а само спомагателни органи.

- Очаквате ли сериозни спорове около проектозакона?

- Не. В България досега не е имало такъв закон, т.е. ние започваме от белия лист. Няма и европейски правила и ние сме компилирали най-подходящото от здравното законодателство на Германия, Великобритания и Франция. Това е устройствен закон. Тук дори политически спекулации не биха могли да се правят, така че аз не очаквам особени дебати около него.

- Най-общо ролята на закона за лечебните заведения след приемането му?

- След влизането му в сила законът ще стане инструмент за съгласуване на главните направления на реформата в здравеопазването и ще бъде завършена нейната нормативна уредба.

Записа Михаил МИХАЙЛОВ