DIAPREL®: цялостно първоначално решение за продължително лечение на пациенти с диабет



01/12/1998

Корин ФРУКТОЗО-ВОАЗИН

Усложненията на диабета остават сериозна причина за заболеваемост и смъртност. Профилактиката и лечението на диабета, микро- и макроангиопатията са главни приоритети на здравеопазването. Например Американската диабетна асоциация (АДА) наскоро промени критериите за диагностициране на диабета като понижи границите за определянето му. АДА приема, че има 8 милиона недиагностицирани диабетици в САЩ и се надява, че ревизираните критерии ще помогнат да се предотврати или забави настъпването на сериозни усложнения на болестта.

DIAPREL® беше създаден да покрива двата аспекта на тип 2 диабет: хипергликемията и съдовите усложнения. При синтезата на гликлазида целта беше да се намери сулфонилурейно съединение, което освен понижаващо глюкозата действие подобрява също тромбоцитната хиперактивност, свързана с диабета. Хетероцикличният пръстен R2 се оказа с основно значение в осъществяването на благоприятно въздействие върху тромбоцитната функция и въпреки, че други втора генерация сулфонилурейни съединения имат пръстени в основната си молекула, този азадицикло-октилов пръстен е уникален за DIAPREL® също действа на много от факторите, за които сега се знае, че участват в патофизиологията на съдовата болест при диабета.

DIAPREL® има цялостно съдово въздействие

Резултатите на проучването за диабетния контрол и усложненията му (DCCT) показаха значението на гликемичния контрол за понижаване честотата на диабетните съдови усложнения, но не могат да обяснят всички случаи на повлияване. Очевидно е необходимо да се вземат предвид други фактори, като например хиперактивността на тромбоцитите и отклоненията в простагландините. Така изборът на антидиабетно лечение с доказани предимства в дългосрочен план става много съществен за пациента с диабет.

DIAPREL® подобрява тромбоцитната функция

Основна характеристика на отклоненията при диабет е тромбоцитната дисфункция, като повишена адхезия, повишен отговор към фактори на агрегацията и тромбоксанова продукция. Многобройни изследвания са показали, че DIAPREL® има антитромбоцитно действие. Две изследвания са особено показателни: 6-месечно двойносляпо рандомизирано клинично проучване, което показва, че в клиничната практика DIAPREL® понижава повишената тромбоцитна агрегация, докато глибенкламидът няма такова действие.

Смята се, че DIAPREL® може да възстанови равновесието между тромбоцитния агрегиращ фактор тромбоксан и инхибитора на тромбоцитната агрегация простациклин.

DIAPREL® нормализира фибринолизата

При болните от диабет се наблюдава повишена коагулационна активност и понижен фибринолитичен потенциал. Освен това отлагането на фибрин в стените на малките съдове предизвиква увреждане в съда. Показано е, че DIAPREL® има благоприятен ефект върху фибринолитичната система в хода на проучвания при пациенти, лекувани преди това с хлорпропамид и толбутамид. В едно проучване се установява, че възниква значимо повишение в t-PA-антигена, което се задържа през цялото времетраене на изследването при пациенти, които са имали нива на активен t-PA под доловимия праг преди преминаването на лечение с толбутамид. В едно проучване се установява, че възниква значимо повишение в t-PA-антигена, което се задържа през цялото времетраене на изследването при пациенти, които са имали нива на активен t-PA под доловимия праг преди преминаването на лечение с DIAPREL® независимо от гликемичния

контрол. Освен това структурата на фибриновата мрежа е променена при болните от диабет. Проучване, проведено in vitro, показва, че DIAPREL® има независимо въздействие върху мрежестата структура.

DIAPREL® има свойство да очиства свободните радикали

При диабетиците съществува дисбаланс между образуването на свободни радикали и очистващата активност за свободни радикали. Смята се, че това слага началото на увреждане на съдовете и други тъкани по няколко механизма, включително чрез започване на окисляване на липидите.

В клинични и предклинични проучвания е показано, че DIAPREL® действа като фактор за очистване на свободните радикали. В скорошна публикация O’Brien съобщава, че DIAPREL® подобно на витамин С потиска in vitro окисляването на LDL (липопротеин с ниска плътност) в терапевтични концентрации в зависимост от дозата, докато другите сулфонилурейни препарати (глибенкламид и тoлбутамид) нямат антиоксидантен ефект.

Какво е клиничното значение на този съдов механизъм на действие на DIAPREL®?

Основното съдово усложнение, което е проследено при пациенти, лекувани с DIAPREL®, е ретинопатия, тъй като фундоскопското изследване предоставя непосредсвен достъп до съдовото русло. Благоприятният ефект на DIAPREL® върху диабетната ретинопатия е бил изследван в редица двойнослепи контролирани проучвания спрямо референтни сулфонилурейни препарати в продължение на 5 години. Включените в тези проучвания болни са имали обикновена или усложнена ретинопатия; тези от тях, лекувани с DIAPREL®, имат по-добри крайни резултати в сравнение с тези, лекувани с други сулфонилурейни лекарства.

Оценката на ретината посредством фундусни фотографии и флуоресцентна ангиография е показала по-слаба тенденция за развитие на ретинопатията и по-малко влошаване на съществуващата проста ретинопатия към пролиферативни стадии при пациенти, лекувани с други сулфонилурейни препарати. Разликата между групите при еволюцията на ретинопатията не може да бъде приписана на разликата в метаболитния контрол. В едно от проучванията Akanuma и сътр. показват по-ниска честота на ретинопатия в групата пациенти, лекувани с DIAPREL® (7,1%) в сравнение с групата, лекувана с други сулфонилурея – (13,6%) и в групата, лекувана само с диета (21,7%). Честотата на средно изразената ретинопатия е останала стабилна в групата на DIAPREL® (4,8%), докато в групата, лекувана с други сулфонилурея, се повишила от 5,4% до 8,1%.

Такива продължителни проучвания не изследват точно ефекта на хемоваскуларните свойства върху съдовата функция, защото много други фактори играят роля при нарушената съдова функция, като например стабилността на кръвозахарния контрол, стойностите на кръвното налягане, съпътстващо лечение и др.

По тази причина напоследък са изучавани различни животински модели за по-ясно разбиране на непосредствения механизъм на въздействие на DIAPREL® върху съдовата функция, независимо от неговата хопогликемизираща активност. Благоприятното повлияване на микроваскуларния пермеабилитет под въздействие на тези хемоваскуларни свойства е изследвано от Bouskela и сътр. при диабетния хамстер (торбичката от бузата на хамстера може да се отдели и позволява непосредстено in vivo микроскопско изследване на микросъдовете в базални условия и след исхемични тестове).

DIAPREL® и глибенкламид са прилагани локално в терапевтични концентрации при този модел и са сравнявани с витамин С с цел да се характеризира антиоксидантния им капацитет. По време на исхемия и реперфузия DIAPREL® е бил по-ефективен от глибенкламида и ефективен колкото витамин С в потискане на пермеабилитета за макромолекули в микросъдовете. Това подобряване на микроциркулацията е независимо от хипогликемизиращите качества на DIAPREL®.

Цялостният метаболитен механизъм на действие на DIAPREL® представлява несъмнено предимство при лечението на захарен диабет тип 2: ефективен дълготраен гликемичен контрол с ниска честота на вторична резистентност и отличен профил.

Съдовите усложнения обаче представляват основно предизвикателство и е очевидно, че е необходимо не само гликемичен контрол за ефективно повлияване. DIAPREL® със своите независими и специфични хемоваскуларни свойства има благоприятен ефект върху протичането на диабетната ретинопатия.

Оригиналните хемобиологични свойства на DIAPREL® и неговият дълготраен ефект върху гликемичния контрол водят до по-добра съдова прогноза при пациенти със захарен диабет тип 2.

Информацията се разпространява от Servier