Анализ на инсулиновото лечение и гликемичния контрол при деца и юноши с диабет тип 1 в 18 страни



01/12/1998

Проучване на Hvidore Study Group on Childhood Diabetes (HB Mortensen et al.) обхвана 2873 деца и юноши с диабет тип 1 в Европа, САЩ и Япония. Участваха общо 18 страни.

Групата бе рандомизирана по възраст, пол, продължителност на диабета, индекс на телесната маса (ИТМ), дневна инсулинова доза, инсулинови режими и тип на инсулиновите препарати, честота на сериозните хипогликемии. Като надежден показател за нивото на гликемичния контрол бе използван Нв А1с. Пробите от 22 педиатрични диабетни клиники бяха анализирани по единна методика (нормални стойности на Нв А1с 4.4-6.3%, средно 5.4%).

Резултатите и изводите на изследователския екип бяха публикувани в списание Diabetes Medicine (1998, Vol15, 9:754-757). Те показват, че децата с диабет под 11-годишна възраст имат средно ниво на Нв А1с 8.3 +/- 1.3%. Сред възрастовата група 12-18 години, гликемичният контрол е по-незадоволителен (средно ниво на НвА1с 8.9 +/- 1.8%).

Средната денонощна инсулинова доза, инжектирана при 2-9-годишните, е почти стабилна и при двата пола (0.65 МЕ/кг/24 ч). В пубертетна възраст, инсулиновите нужди, особено при момичетата, рязко се увеличават (50% си инжектират над 1 МЕ/кг/24 ч). Въпреки това, регистрираното средно ниво на метаболитен контрол е незадоволително.

В сравнение със здравите контроли, ИТМ в пубертетна възраст се увеличава по-бързо при децата с диабет, по-специално при момичетата.

Данните показват, 60% от децата с диабет (n=1707) използват двукратни инсулинови апликации и 37% (n=1071) са на интензифициран инсулинов режим (три и повече инжекции дневно).

Сред групата на конвенционална терапия, над една трета (37%) използва предварително готови инсулинови смеси, а останалите - индивидуално определени комбинации на бързо-/бавнодействащ инсулин.

При децата в предпубертетна възраст, готовите инсулинови смеси и индивидуалните комбинации поддържат равностойно ниво на гликемичен контрол (сходни стойности на Нв А1с). При юношите, индивидуалните комбинации на бързо-/бавнодействащ инсулин постигат по-добър метаболитен контрол (по-ниско ниво на Нв А1с), в сравнение с готовите инсулинови смеси. Увеличаването на пропорцията на инжектирания бързодействащ инсулин вероятно посочва нуждата на пациентите от базално/болусен режим.

Много малките деца се лекуват с по-голяма пропорция на бавнодействащия инсулин. Сред момчетата в пубертетна възраст, по-добри метаболитни показатели постига увеличената пропорция на бързодействащия инсулин. При девойките не се наблюдава такава връзка.

Авторите обобщават, че инсулиновите режими при децата и юношите с диабет тип 1 са изненадващо разнообразни, но много голяма част от пациентите (97%) са на две или повече инсулинови инжекции дневно. Еднократните инсулинови режими са изключително редки и се прилагат главно в ранните стадии на заболяването.

Наблюдава се тенденция към интензифициране на диабетното лечение, особено сред по-големите юноши. Въпреки това, малка част поддържат гликемия, близка до нормалните стойности.

Според Hvidore Sdudy Group, годишната честота на сериозните хипогликемии е 22 на 100 пациенти, но рискът не е свързан с броя на инсулиновите апликации, а с нивото на метаболитния контрол и с по-младата възраст на пациентите.