ВАЗОАКТИВНИ МЕДИКАМЕНТИ ПРИ ЛЕЧЕНИЕТО НА ДИАБЕТНАТА НЕВРОПАТИЯ



01/09/1998

Засягането на периферната нервна система е едно от най-честите усложнения на захарния диабет. Епидемиологичните проучвания показват, че около половината болни със захарен диабет показват признаци на диабетна невропатия. Съществуват различни форми на диабетна невропатия, по-важните от които са: дисталната симетрична полиневропатия, мононевропатиите на черепно-мозъчни нерви, автономната невропатия и проксималната амиотрофия. Патогенезата на диабетната невропатия е мултифакториална. Така както клиничната картина е разнообразна, така липсва и обща концепция за нейната патогенеза. Обсъжда се ролята на различните фактори: хипергликемия, хипогликемия, ендоневрална хипоксия, дефицит на миоинозитол, натрупване на сорбитол в периферните нерви и др.

Строгият контрол на хипергликемията без колебания към хипо- и хипергликемия е първото условие за съхраняване на периферните нерви. Въпреки това при около половината пациенти също така и след добър метаболитен контрол, не се регистрира значително отзвучаване на невропатните оплаквания.

Въз основа на допускането, че натрупването на сорбитол в периферните нерви при диабетна невропатия може да допринесе за нейното възникване, се предприеха опити за лечение с инхибитори на алдозоредуктазата (ензим, под чието въздействие от глюкозата се образува сорбитол в периферните нерви). Тяхната терапевтична ефективност все още не е напълно доказана, въпреки че са проведени 20 контролирани проучвания. Поради това рутинната употреба на тези препарати не се препоръчва преди дългосрочни изследвания да покажат, дали инхибиторите на алдозоредуктазата могат да превентират развититето на необратима диабетна невропатия.

Лечението с витамини от групата В е оправдано само ако болните с диабетна невропатия имат и съпътствуващо хиповитаминозно състояние.

Важен фактор при развитието на диабетната невропатия са микроангиопатията на кръвоносните съдове на самите периферни нерви и повишеният кръвен вискозитет. Това обосновава прилагането на редица препарати, разширяващи кръвоносните съдове на периферните нерви, подтискащи агрегацията на тромбоцитите и еритроцитите и по този начин подобряващи микроциркулацията на нервната тъкан. Ролята на ендоневралната хипоксия в патогенезата на диабетната невропатия обосновава прилагането на вазодилататори и антиагреганти в много по-голяма степен, отколкото при другите широко разпространени полиневропатии (алкохолни, възпалителни и др.) Най-широка употреба в това отношение може да намери Naftidrofurylum (Dusopharm). Той представлява миотропен спазмолитик, който е 10 пъти по-силен от папаверина. Същевременно с ганглионерен и постганглионерен симпатиков блокер.Активира цикъла на Кребс и повишава енергетичния потенциал на тъканите. Приложението на Dusopharm при периферни нарушения на микроциркулацията доказват неговата ефективност. Чрез намаляването на синтеза на брадикинин и серотонин в исхемичните тъкани Dusopharm проявява своя болкоуспокояващ ефект. Препоръчваната схема на лечение със същия препарат при пациенти с диабетна невропатия е 150-300 mg дневно в продължение на 2-3 месеца.

Доц. д-р М. ДАСКАЛОВ кмн

Проф. д-р П. СТАМЕНОВА дмн