В европейски стил, със строги правила



01/09/1998

В средата на юли парламентът прие на второ четене предложените от правителството промени в Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина. Законът бе приет след сериозен отпор, защото очевидно корпоративните интереси в този бизнес са твърде силни - продажбата на лекарства гарантира добри печалби и мястото в бранша се защитава наистина със зъби и нокти.

Съществуващият досега закон за лекарствените средства всъщност бе съобразен с много от европейските изисквания по тази материя, или поне би трябвало да е. Да припомним, че преди няколко години 25 специалисти от здравното министерство и Института по лекарства обиколиха Германия, Дания, Португалия, Холандия, Гърция и други страни на континента, за да се запознаят на място с европейското законодателство. Бяха командировани, за да напишат добър закон, същият, който сега, три години след като бе приет, трябваше да се ремонтира, защото се оказа, че не е синхронизиран с директивите на Европейския съюз. След приемането му бяха дадени две години гратисен период, за да могат всички да успеят да променят статуса, а през априт т.г. Народното събрание почти единодушно гласува още една година гратис...

Какво всъщност наложи предложените от правителството изменения и допълнения? Според здравния министър, преди всичко фактът, че

когато се провежда една целенасочена лекарствена политика, трябва много добре да се регламентират всички правила и условия, при които се произвеждат и продават тези по-специални продукти по цялата верига, която приключва с предписването и предоставянето на лекарството на този, който има нужда от него.

Освен това, необходимо е законода

телството в тази област да се синхронизира с европейското, както и да се отстранят някои недостатъци в съществуващия закон след тригодишното му приложение.

За някои по-важни клаузи потърсихме аргументацията на министър Бояджиев:

- Срещнаха ли предлаганите от Вас промени някаква съпротива?

- Спорове имаше по един централен въпрос и това е естествено, защото апетитите и интересите в тази област са много големи - става въпрос за проблема кой може да регистрира аптека. Нашето становище е, че това може да направи само магистър-фармацевт, който, разбира се, е регистриран поне като едноличен търговец. Той е ръководител, той е управител на аптеката и задължително работи в нея и на никакво друго място. Това означава, че не може да има вериги от аптеки и че не могат да се смесват различни дейности. В закона много ясно и категорично се разграничават дейностите “производство” - “търговия на едро” - “търговия на дребно”, които не могат да бъдат смесвани.

- Съществуват ли пречки болничните заведения и общините да откриват аптеки?

- Няма никакви пречки, когато тези аптеки са необходими за нуждите на самата болница, а общините не се поставят в някакво привилигировано положение. Предвидени са особени условия за някои малки населени места, в които няма кандидати магистър-фармацевти. В тях общината може да разкрие аптека, в която да работи помощник-фармацевт, разбира се, при известни условия и ограничения и до момента, когато се яви желаещ магистър-фармацевт. За първи път след 9 септември 1944 година законът регламентира разкриването на дрогериите, каквито има по цял свят. В тях могат да се продават свободно определени видове лекарства, превързочни материали, санитарни пособия по определен от министерството списък. Няма ограничения на собствеността и управлението на дрогериите. Така ще приближим този вид услуга до населението, включително и на такива места, където трудно се разкриват аптеки.

- Има фиксирани цени на някои лекарства, кой ще следи за спазването на тези изисквания?

- Фиксирането на цените става с регистрирането на един вносен или един произведен в България медикамент, върху цената се дават допълнителните търговски надценки, които досега бяха “до”, а сега са фиксирани. Фиксираната надценка определя максималната цена, което означава, че

лекарствените средства могат да се продават и на по-ниска цена. За някои лекарства ще се определят преференциални надценки и това именно е инструмент за провеждане на политика.

Контролът обхваща дейността на НИЛС, който се преобразува в Изпълнителна агенция за лекарствата. Новият закон й дава много по-големи правомощия в контролната дейност. Освен тази агенция, контрол ще осъществяват също и органите на министерството, районните центрове по здравеопазване и органите на хигиенно-епидемиологичните станции.

- Не се ли тревожите, че въпреки всичко по пътя от производителя до търговеца на дребно цената може да мутира под някаква форма?

- Не, законът създава такива правила, при които това няма да се допусне, а такъв е опитът и на развитите европейски страни.

- Ще продължават ли да се продават в аптеките лекарства без описание на български език?

- Това изрично се забранява от закона. Освен това фармацевтите задължително трябва да залепят върху лекарствените опаковки и етикети с цените им.

- Говори се, че част от вносните животоспасяващи и други от тази категория лекарства, ще бъдат освобождавани от данък добавена стойност?

- Това би било добре, ако държавата или държавният бюджет може да си го позволи. Аз съм “за” едно такова предложение. Когато му дойде времето ние ще дадем нашето становище.

(Бел.ред. Нашият/ваш вестник “Диабет” адвокатства за тази кауза през последните четири години)

- Кой ще следи за качеството, ефективността и безопасността на лекарствата?

- Изпълнителната дирекция за лекарствата. Много подробно са описани процедурите и изискванията, за да може да се даде разрешение за производство на дадено лекарство, разрешение за внос и разрешение за употреба на лекарство.

- Кой може да рекламира лекарство?

- И производителя, и търговеца могат да рекламират лекарство, но затова има правила, които са строго регламентирани в закона. Не може в рекламата да се посочват качества, каквито лекарствата не притежават, например, или да им се приписват много по-добри качества, отколкото действително притежават.

- Доволен ли сте от “новото лице на закона”?

- Мисля, че

този закон е абсолютно в европейски стил, точно синхронизиран с директивите, които са възприети в страните от Съвета на Европа. Ние сме се придържали към тези правила, които са много строги и еднакви за цяла Европа, в една такава важна сфера като здравеопазването.

Михаил МИХАЙЛОВ