Продължителен ефект върху сексуалната активност на пет основни класа антихипертензивни медикаменти



01/09/1998

Проучване върху лечението на лека (I степен) хипертония, наречено с акронима TOMHS (на английски език Treatment of Mild Hypertension Study), сравни влиянието върху сексуалната функция на петте основни класа антихипертензивни медикаменти: диуретик (chlorthalidone); бета-блокер (acebutalol); алфа-1 антагонист (doxazosin), блокер на калциевите канали (amlodipine); АСЕ-инхибитор (enalapril).

ТOMHS бе четиригодишно двойно сляпо, плацебо-контролирано интервенционно изследване на 902 пациенти (557 мъже и 345 жени), рандомизирани да получават плацебо или монотерапия с един от изброените медикаменти*.

Анкети, проведени при старта на проучването и след това на 12-месечни интервали, регистрираха както началната честота на сексуалните проблеми сред участниците и от двата пола, така и наблюдаваните промени в хода на проучването. При мъжете въпросниците търсеха еректилна дисфункция, а при жените - смутен оргазъм.

TOMHS е уникално проучване, сравнило за първи път страничните ефекти на петте основни класа антихипертензивни средства и ето изводите на изследователската група:

“Честотата на еректилните проблеми при мъжете с хипертония е ниска, но появата им е относително по-ранна (през първата година) при терапия с хлорталидон. Не е типично диуретикът да предизвиква този ефект по-късно в хода на лечението (след две години). Сходната честота на еректилната дисфункция при групата на плацебо и при групите на най-активните антихипертензивни препарати налага внимателна преценка на този проблем, рутинно прикачван на лекарствената терапия.

Сексуалната дисфункция при индивидите с артериална хипертония може би в по-голяма степен се определя от нивото на кръвното налягане и от евентуалните съдови изменения, отколкото от медикаментозното лечение.

Регистрираните от TOMHS сексуални проблеми при жените с хипертония са с ниска честота и вероятно не са свързани с медикаментозното лечение.”(1)

Резултатите от TOMHS

Еректилната дисфункция при мъжете е значимо и независимо свързана с: възрастта (47.3% са на 55 и повече години); систолното налягане (41.8% имат систолно налягане равно или по-високо от 150 мм Hg); предишното прилагане на антихипертензивни медикаменти (близо два пъти по-ниска честота сред групата, която при началното отсяване контролира артериалното си налягане само с диетично-хигиенен режим)

- Стойностите на систолното артериално налягане при мъжете изглежда играят по-силна и независима роля за предсказване на вероятни еректилни проблеми отколкото фактора възраст. Данните от TOMHS показват, че поддържане на систолно налягане равно или по-високо от 140 мм Hg води до два пъти по-чести еректилни нарушения и в двете възрастови групи - под 60 години и 60 и повече години

- Еректилните проблеми имат относително ниска честота при мъжете с лека хипертония, като за 24 месеца засягат 10%, а за 48 месеца - 15%

- Въпреки много малкия процент пушачи, участвали в проучването, сред тяхната група е регистрирана най-висока честота на еректилните проблеми (20 %)

- В групата, рандомизирана на лечение с хлорталидон, честотата на еректилна дисфункция на 24-я месец е близо два пъти по-висока, сравнена с групата на плацебо. При наблюдението на 48-я месец - две групи имат сходна честота на сексуалните проблеми

- Най-ниска честота на еректилни смущения бе регистрирана в групата на доксацозин, но отново без значима разлика с групата на плацебо. За неутрален ефект на алфа-блокерите върху сексуалната активност съобщи и предишно проучване на prazosin (2)

- Сред групите на ацебуталол, амлодипин и еналаприл, сравнени с групата на плацебо, честотата на еректилните проблеми е незначително по-висока.

Кардиоселективният бета-блокер ацебуталол не бе свързан с еректилна дисфункция, съобщена в прeдишно изследване по отношение на неселективния бета-блокер propranolol (3)

- На 48-я месец от проучването, разликите по отношение на еректилната дисфункция между отделните групи стават по-малки, сравнени с данните на 24-я месец

- Не е наблюдавана значима връзка между сексуалната функция и фактори като телесно тегло, екскреция на натриев хлорид в урината, консумация на алкохол и физическа активност

Недостатъците на TOMHS

- В проучването не са включени пациенти с диабет

- Нарушенията в еякулацията не са изследвани, въпреки че проблемът бе свързан от някои автори с блокерите на калциевите канали (4)

*Начален скрининг отся групата, включена в TOMHS. Всички бяха с диастолна хипертония (I степен), без данни за сърдечно-съдово усложнение, на възраст от 45 до 69 години. Участниците бяха инструктирани да спазват диетично-хигиенен режим с цел коригиране на нарушенията в теглото; ограничаване на консумацията на натриев хлорид и алкохол; увеличаване на физическата активност. Допълнително пациентите бяха рандомизирани в шест подгрупи в зависимост от прилаганата им лекарствена монотерапия: плацебо (n=235); acebutolol (n=132); amlodipine (n=131); chlorthalidone (n=136); doxazosin (n=134); enalapril (n=135).

Използвани източници:

1.Richard H. Grimm, Jr. Gregory A. Grandis, Ronald J. Prineas, Robert H. McDonald, Cora E. Lewis, John M. Flack, Carla Yunis, Kenneth Svendsen, Philip R. Liebson, Patricia J. Elmer, Jeremiah Stamler, for the TOMHS Research Group (Hypertension 1997,Vol 29, № 1: 8-14)

2. Pitts NE. The clinical evaluation of prazosin: evaluation of a new antihypertensive agent (Postgrad Med 1975, Spec №:117-127)

3. Weiss RJ. Effects of antihypertensive agents on sexual function ( Am Fam Physician 1991, 44: 2075-2082, Reviw)

4. Suzuki H, Tominaga T, Kumagai H, Saruta T. Effects of first-line antihypertensive agents on sexual function and sex hormones (J Hypertens 1988, Suppl 6:649-651)