Приближаване към световните стандарти



01/09/1998

Много въпросителни отпаднаха около Закона за здравното осигуряване след приемането му от парламента. И все пак: развързва ли той достатъчно ръцете на частната инициатива; ще ни стане ли по-леко на всички нас, които сме задължени да се осигурим - доброволно или не? Отговорите потърсихме от д-р Димитър ИГНАТОВ, член на парламентарната комисия по здравеопазване и председател на Българския лекарски съюз, и от д-р Красимир КУМАНОВ, изпълнителен директор на единствения у нас частен здравен фонд с национална структура “Медицинско осигуряване Европа”.

- Д-р Игнатов, много права бяха дадени на частните доброволни фондове, като правото да разкриват свои кабинети, болници и аптеки, с което очевидно кръгът на медицинското обслужване ще се затвори. Това като равнопоставеност на централния фонд с останалите доброволни фондове ли трябва да се тълкува?

Д-р ИГНАТОВ: Абсолютно, тъй като ние сме ги равнопоставили в закона. От общия пакет здравни услуги, който ще съществува в България, централният фонд ще закупи определен процент. Примерно 60% от услугите ще бъдат закупени със средствата на задължителния фонд. За останалите 40% ще се борят различните допълнителни фондове. Само че при определени условия на лицензиране. Тук не става въпрос за монополизъм, а за икономически възможности. Не можете да искате от един фонд, който сега ще се структурира и ще събира около един трилион и 300 милиарда лева, при сегашен бюджет за здравеопазването от 700 милиарда, изведнъж да купи всички услуги. Явно е, че ще останат част от услугите, които хората ще предпочетат да си осигурят доброволно, отколкото да дават непрекъснато пари от джоба си за така нареченото “кеш” /в брой/ заплащане.

- Настъпиха ли някакви изменения във финансовите показатели?

- Не, няма промени. Ние даваме на доброволните фондове един гратисен период в рамките на шест месеца или една година, в който те трябва да оформят своите структури съгласно условията за лицензиране. Това е твърде важно, тъй като договарянето и контролът по изпълнението на поетите ангажименти трябва да бъде на регионално ниво - всичко това не може да се извърши само с централни органи. Началният гаранционен капитал за доброволните фондове ще бъде в размер на 2 милиарда лева, които трябва да се внесат в Централната банка - чрез регистъра и по всички правила на Търговския закон. Това е гаранцията срещу пирамидата. Освен това трябва да плащат по един милион лева за всеки отделен проект за лиценз.

- А как ще бъде контролирана цялата система?

- Доброволните фондове ще се контролират от специален орган, който се създава към Министерството на здравеопазването. Той има определени пълномощия да следи цялостната медицинска дейност на тези фондове. Например отчетите им, които трябва да се правят три месеца след приключване на финансовата година. Или това, дали извършват своята основна дейност да се разплащат непрекъснато с изпълнителите за извършените услуги според предварително приетите цени. Важното е фондовете да не бягат от своите отговорности, да не лъжат хората. Досега ние работехме по системата “дайте да направим всичко за пациента, ама не знаем кой плаща”. Сега вече, когато се знае кой плаща, трябва да се знае защо и за какво се плаща. Трябва да се знае и кой ще контролира, защото здравноосигурителната каса ще се окаже много по-голяма отколкото пенсионните фондове в страната. Ние предвидихме около 2000 души да участват в контролната система на фонда, защото искаме този фонд да бъде гарантиран и хората да знаят, че като са дали вътре парите си, гаранцията за тях е стопроцентова.

- Д-р, Куманов, доволен ли сте от настъпилите промени между двете четения на закона за здравното осигуряване?

Д-р КУМАНОВ: Мисля, че промените, които Комисията по здравеопазване направи, са полезни и навременни. И искам да поздравя колегите от комисията за разработването на закона, който в първоначалния си вид беше далеч от съвършенството. Чудесно е, че се приближаваме с бързи темпове към стандартите на развитите страни по отношение на така наречените конгломератни медицински услуги - само големи формации, като здравните фондове, заедно с болничните заведения и звената за доболнична помощ, могат да окажат качествена и ефективна помощ на осигурените граждани.

- Притеснява ли ви това, че се запазват цифровите изражения за лицензирането на доброволните фондове?

- Акционерите на нашия фонд определено настояват за много по-високи граници по отношение на гаранционния капитал. Ние смятаме, че цифрата трябва да бъде някъде между пет и десет милиарда. И ще продължим да настояваме за това. В същото време смятаме, че трябва да бъдат премахнати или сведени до минимум вноските по отношение на отделните видове пакети от услуги, защото това са чисто административни разходи за бюрократите в страната и те не са необходими.

- Какви са шансовете на един доброволен здравноосигурителен фонд да функционира след лицензирането му до старта на задължителната здравноосигурителна каса?

- Ние и в момента функционираме като здравноосигурителен фонд, тъй като сме регистрирани по Търговския закон и съответно върху нашата дейност се упражнява контролът, който е необходим от страна на държавата - съдът, прокуратурата и всички необходими контролни органи. В този аспект нямаме проблеми по отношение на лицензирането. Колкото по-бързо законодателите разпоредят да бъдат създадени административните условия за това лицензиране, толкова по-бързо ние ще представим нашите документи. По-големият въпрос остава за Националния осигурителен фонд. Ние в момента сме готови, тъй като териториалните структури на здравноосигурителния фонд “Медицинско осигуряване Европа” вече са изградени и функционират в над 37 градове в страната със съответните звена от лекари, фармацевти, консултанти на национално ниво и т.н. Работим много интензивно, голям брой хора се включват във фонда със своите вноски и се надяваме, че те са доволни от обслужването, което получават в нашите структури.