Следването по медицина да се удължи с три години



01/06/1998

Здравното министерство предлага висшето медицинско образование да стане девет години. След шест години обучение, медиците ще получават само званието „резидент”, предвижда проектът. Резидентите няма да имат право на самостоятелна практика и няма да бъдат назначавани като пълноправни лекари в държавните болници. Те ще получават званието „лекар” след като още три години работят в стационарни здравни заведения под контрола на специалисти и след като положат задължителен писмен държавен изпит, еднакъв за цялата страна.

Според главния секретар на здравното министерство доц. Цанко Пееевски, тези три години няма да имат нищо общо с познатата досега следдипломна специализация. Ако младите лекари искат да станат специалисти по хирургия, кардиология, ендокринология и т.н., те ще се обучават допълнително в курсове за следдипломна квалификация. Според Наредба 47 на МЗ таксата за допълнителното обучение по медицински и фармацевтични специалности е до 830 000 лв., а специализантите-стоматолози ще плащат до 1 420 000 лв.

Идеята за по-дълго университетско образование на медиците е взаимствана от Западна Европа. Във Франция, Германия, Великобритания и Белгия медицина се учи девет години. В скандинавските страни - 10-11 години.

Проектът на Министерството на здравеопазването за промяната на висшето медицинското образование ще бъде съгласуван както с Министерството на образованието и науката, така и с ректорите на медицинските университети.

Според доц. Боряна Киперова от Софийския медицински университет, в медицинските висши учебни заведения ще бъде въведена специалност „бърза помощ”. Новата дисциплина е част от предстоящата реформа в лекарското образование и вече се изучава експериментално в болница „Царица Йоана”.

Предвижда се също от тази година в медицинските университети да се въведе и специалността „дженъръл практишънър” - GP (общопрактикуващ лекар).