АНКЕТА



01/06/1998

1. Как оценявате заплащането на лекарите - колко трябва да получавате за вашия труд? А медицинските сестри?

2. Плюсовете и минусите на здравното осигуряване?

3. Какво мислите за реформата в здравеопазването?

4. От какво зависи качеството на здравните грижи?

5. Мнението ви за проектозакона за съсловните организации?

д-р Петя КАМЕНОВА от диабетна клиника на Института по ендокринология, Университетска болница по ендокринология и геронтология в София

1. Заплащането на лекарите в момента не е достойно за качеството на този труд. Категорично трябва да има разлика в заплащането, тъй като някои лекари съчетават по няколко вида дейности: преподаване, извършване на научни проучвания, лечебна дейност. Не бих могла да кажа колко точно трябва да бъде, но във всички случаи трябва да е различно и според вложения труд, а не еднакво за всички. Лекарите би трябвало да получават едни от най-високите заплати, както всъщност е навсякъде по света. Въпреки увеличението, което не беше адекватно, сестрите също трябва да получават повече - поне средностатистическата заплата за страната.

2. Един от плюсовете на здравното осигуряване е, че всеки ще има възможност да се лекува без да се налага да плаща допълнително, както е в момента.

3. Начинанията в началото на реформата в здравеопазването са добри, но тя трябва да се ускори.

4. Качеството на здравните грижи зависи от квалификацията на тези, които се грижат за здравето, и от финансовото обезпечаване - от състоянието на базата, от възможността за достъп до ценни медикаменти, апаратура.

5. Не съм запозната с проектозакона за съсловните организации.

д-р Маргарита КАЛИНОВА, терапевт в общинската болница в Балчик:

1. Оценявам заплащането на лекарите като изключително ниско и обидно. Не мога да преценя колко трябва да получавам като лекар, защото никога досега нашият труд не е бил оценяван или остойностяван. Ако правя сравнение със заплатата на колегите в много страни по света, тя е многократно по-висока и може би там трудът е оценен както трябва. Колкото до заплащането на сестрите, те трябва да получават вероятно два пъти по-ниска заплата от лекарите.

2. Здравно осигуряване все още нямаме в България, но мисля че то няма да е това, което е в развитите общества, а пречупено през призмата на положението у нас. Ще бъде много трудно в началото и не в онзи вид, в който си го представяме и в който е представено в закона.

3. Реформата на здравеопазването е много бавна и закъсняла.

4. Качеството на здравните грижи естествено зависи от квалификацията на лекарите, от мотивацията за техния труд, от здравната култура на пациентите, от материалната база в болниците и от отношението на държавата и на цялото общество към здравеопазването. 5. За съжаление, не съм запозната със закона за съсловните организации.

д-р Лъчезар ПЕТРОВ, завеждащ първо вътрешно отделение на общинската болница в Ботевград:

1. Заплащането на лекарите е не лошо, а катастрофално. Лекарят трябва да получава диференцирано заплащане, за да може да води достоен начин на живот. Не говоря за сумата. Същото важи и за сестрите - диференцирано заплащане според тяхната работа, за да не водят жалко съществуване, както в момента. За съжаление, днес приликата между лекарската и сестринската заплата е, че и двете не стигат за нищо.

2. Дано здравното осигуряване доведе както до диференцирано, така и до по-добро заплащане, да го видим!

3. Запознат съм добре със проектозакона за здравната реформа. Доколкото мога да преценя, копирани са доста неща от немския здравноосигурителен закон. Дано да проработи, както работи здравеопазването в Германия.

4. Качеството на здравните грижи зависи от две неща. Първо, от мотивировката на лекаря да си върши добре работата, и второ, от това как пациентът ще изпълни неговите препоръки.

5. Без съсловна организация не може да се мине - това докторите, сестрите, санитарите и другия персонал да са в един профсъюз си е чиста стара комунистическа отживелица. Би следвало да има силна и, бих казал, справедлива съсловна организация, която от една страна да защитава интересите на лекарите, а от друга страна да е сигурна бариера срещу злоупотребите.

д-р Емилия АПОСТОЛОВА, частен ендокринологичен кабинет, гр. Смолян

1.Очевидно заплащането на труда на лекарите в държавните болници е недостатъчно и неадекватно на труда, който се полага. Трябва да получаваме стойността на услугата, която вършим на практика. Без да ми се сърдят сестрите, смятам че трябва да има диференциация между заплащането на лекаря и на сестрата, тъй като ако няма лекари, няма да има нужда и от сестри. Вярно е, че те помагат много, но заплащането трябва да съответства на нивото на образование, компетентност и степен на отговорност.

2. Може да има и минуси здравното осигуряване, но аз мисля, че в състоянието, в което се намира нашето здравеопазване, то в момента ще бъде само с плюсове. Вероятно след години ще разберем и минусите. Знам, че колегите в западните страни, където функционират такива здравноосигурителни системи, имат проблеми.

3. Реформата в здравеопазването като цяло в момента не се реализира така бързо, както би трябвало. Един пример, който пряко ме засяга, тъй като аз работя на частен кабинет. Не са решени много въпроси във връзка с работата на частно практикуващите лекари, все още голямата част от отговорите са в сферата на пожеланията. Нормативната уредба е слаба, според мен. Ще ви кажа дори нещо, за което се обърнах и към министерството: частно практикуващият ендокринолог по Наредба номер 2 няма право да работи с човешките инсулини, а в същото време тази наредба дава право на колеги от поликлиники - 5-и, 6-и функционален тип и от селските здравни служби да могат да работят с тях. Това е абсолютен парадокс, който трябва да се коригира.

4. Качеството на здравните грижи зависи от качеството на факторите, които участват в реализирането на този процес в медицината: от интелекта и знанието на лекарите, от заплащането и от материално-техническата база - от техниката, с която разполага едно здравно заведение.

5. Чела съм проектозакона за съсловните организации. Личното ми мнение е, че не е разумно лекарите да бъдат принуждавани да членуват задължително в Българския лекарски съюз. Казвам това съвсем спокойно, защото съм член на този съюз от самото му създаване и това не се отнася конкретно до мен. Но смятам, че така ще се създаде негативизъм между колегите. Това е може би рецидив от близкото минало и „задължителните форми” на организация. Може би трябва да се намери някаква по-демократична форма на приобщаване.