• Архив

  • За изданията

  Социалната подкрепа при живот с диабета



01/02/2011

В развитите страни, наред с лекарите, в лечението и превенцията на рисковете за усложнения на болните от диабет, участват и редица други професионалисти – рехабилитатори, кинезитерапевти, диетолози, медицински сестри, фармацевти, клинични психолози, както и клинични социални работници.

В САЩ социалният работник, подпомагащ психичното здраве и социалната адаптация на хората с диабет, трябва да притежава магистърска степен по социални науки, като освен това трябва да е обучен в индивидуална, групова и семейна терапия.

Социалните работници помагат на хората с диабет в тази страна да се справят с много от притесненията, свързани с диабета, включително проблеми в семейството, на работното място, както и помощ при намирането на ресурси за медицински или чисто финансови нужди.

Когато става въпрос за дете или юноша с диабет, в здравния екип задължително биват включвани и социални работници, които работят с родителите и самото дете за решаване на определени поведенчески, емоционални и социални въпроси. Клиничните социални дейности са финансирани от институциите, осигуряващи здравното застраховане на американците.

В Германия, към Немското общество по диабет е създадена специална социална комисия, която издава редица препоръки и указания за избор и упражняване на професия от хората с диабет, квалификация и преквалификацията на работещите диабетици.

В България все още няма специализирани социални дейности, насочени към хората с диабет, а социално подпомагане, от което могат да се възползват и болните от диабет, е регламентирано в десетки закони и подзаконови нормативни актове, като тяхното практическо приложение до голяма степен зависи от квалификацията на самите социални работници.

Два примера какво се случва у нас:

От чистачката в служба за социално подпомагане в кабинета на служител е доведен мъж на около 55 години, силно изпотен, въпреки невисоката температура, целият треперещ, с неадекватно поведение. Обяснил, че има ниска кръвна захар.

След две чаши обикновена кока-кола успява да се съвземе и разказва за случилото се. Дошъл да подаде молба – декларация за социална помощ. Първия път оторизираната да я приеме служителка го върнала, защото не я бил попълнил както трябва. След като успял някак си да направи това, се оказало, че не се била подписала съпругата му и пак си отишъл до тях – за да се подпише и тя.

Оказало се обаче, че трябвало да донесе още някакъв много важен документ. И при поредното идване усетил, че нещо става с него. Служителка обяснила, че само си вършела работата и не знаела нищо за хипогликемията…

Млада жена от ромски произход – около 18-годишна, изключително слаба, с хлътнали очи и огромни лилави кръгове около тях, със силен дух на гнили ябълки и неадекватно поведение е настанена по спешност в болнично заведение поради диабетна кетоацидоза.

Майката разказва, че девойката била „открадната за булка”, но не пожелала това и избягала. От тогава започнала да губи тегло. Нямала здравна осигуровка и личен лекар, защото докторите казвали, че трябва да бъде регистрирана като социално слаба, за да я осигурява държавата.

Ходили при социалния работник много пъти за да я включи в системата на социалното подпомагане, за да може да бъде здравно осигурена, но той все я връщал…

Разбира се, подобни примери у нас има немалко. За да бъдат изключение, в развитите страни до голяма степен са допринесли неправителствените организации – на самите болни от диабет, водещи постоянна борба за защита на своите членове, както и на практикуващите социални работници.

Георги ХАДЖИЙСКИ

E-mail: georgih@dir.bg

GSM: 0889 25 75 99

Comments are closed.