• Архив

  • За изданията

  Овариален карцином



01/09/2011

Нови указания за диагноза и лечение на овариалния карцином публикува Британският National Institute of Clinical Excellence (NICE), като те се отнасят предимно за жени с епителни овариални карциноми (най-честата форма), както и карцином на фалопиевите тръби, първичен перитонеален карцином или граничен овариален карцином (1).

Овариалният карцином е водеща причина за фатален изход сред гинекологичните заболявания и представлява петото по честота злокачествено заболяване при жените. Петгодишната преживяемост е <35%, най-вече поради късно диагностициране на заболяването в напреднала фаза.

Диагностициране в първичната помощ

1. Суспектни за заболяването (особено при жени >50 години) са следните персистиращи симптоми:

- персистиращо усещане за разтягане (подуване) на корема

- загуба на апетит, необяснима загуба на тегло, промени в ритъма на дефекациите

- тазова или абдоминална болка

- повишена честота/спешност на уриниране

- асцит и/или тазова или абдоминална туморна формация при физикален преглед

Особено внимание трябва да се обърне на симптоми на лесно раздразнимото черво (irritable bowel syndrome – IBS) при жени >50 години, тъй като заболяването е рядко в тази възрастова група и налага изследване за овариален карцином.

2. Необходими изследвания:

- при наличие на симптоми суспектни за овариален карцином е наложително измерването на СА125

- при стойности на СА125 >35 IU/ml, се извършва ултразвуково изследване на малкия таз и корема

- при нормални стойности на СА 125 (35 IU/ml, но при наличие на нормална ултразвукова находка, се налага внимателна преоценка на симптомите или последващо периодично проследяване

Диагностициране в специали-зираната помощ

1. Преглед и изследвания:

- измерване на СА125 и ехография на корема и малкия таз (ако не са извършени в първичната помощ)

- при жени <40 години се изследват нивата на алфа-фетопротеин (AFP) и бета човешки хорион гонадотропин (beta-hCG), за идентифициране на пациентките, които може да нямат епителен овариален карцином

- изчисляване на RMI I

- ако ултразвуковото изследване, серумните нива на СА125 и клиничният преглед предполагат наличието на овариален карцином, е необходимо извършването на компютърна томография (СТ) на малкия таз и корема (и на гръдния кош ако е показано) за определяне на степента на разпространение на заболяването

- в хода на потвърждаване на диагнозата не се налага рутинно използване на магнитно резонансно изобразяване (MRI)

2. Индекс на малигненост. След извършването на ултразвук, трябва да се калкулира индексът на малигненост I (RMI I), като при стойности >250 е необходимо насочването на пациентката към специалист. RMI I се изчислява на базата на ултразвуковата находка (U), менопаузалния статус (M) и серумните нива на СА125 (RMI I = U x M x CA125).

- резултатът от ултразвуковото изследване се оценява, като се дава по една точка за следните характеристики: мултилокуларна киста; наличие на солидни участъци; метастази; асцит; билатерални лезии: U=0 (при ултразвуков скор 0); U=1 (при ултразвуков скор 1; U=3 (при ултразвуков скор 2-5 точки)

- менопаузалният статус се оценява като: пременопаузален=1 точка; пост-менопаузален=3 точки. Постменопаузалният статус се дефинира като липса на менструация за повече от една година или възраст >50 години с извършена хистеректомия.

- серумният СА125 се измерва в IU/ml

3. Хистологична диагноза. Преди започването на цитотоксична химиотерапия при жени, суспектни за овариален карцином, е необходимо хистологично (или цитологично при липсата на хистологично) потвърждение на диагнозата.

Цитотоксична химиотерапия без хистологична или цитологична диагноза може да се прилага само в изключително редки случаи, след обсъждане от мултидисциплинарен екип и информиране на пациентката за предимствата и рисковете на метода.

4. Методи на хистологична диагноза. Ако не е извършено оперативно лечение, се прилагат перкутанна ултразвуково насочена биопсия или лапароскопска биопсия. При невъзможност за извършване на хистологична диагноза, се прилага цитологично изследване.

5. Роля на системната ретроперитонеална лимфаденектомия:

- оценката на състоянието на ретроперитонеалните лимфни възли е част от оптималното хирургично стадиране при жени, за които се предполага, че имат стадий 1 на заболяването

- системна ретроперитонеална лимфаденектомия (блокова дисекция на лимфните възли от тазовата стена до нивото на бъбречните вени) не трябва да се прилага като стандартно хирургично лечение при жени със суспектен овариален карцином, който е ограничен в рамките на яйчниците (стадий I на заболяването)

6. Адювантна системна химиотерапия при стадий I на заболяването:

- адювантна химиотерапия не трябва да се предлага на жени, които имат оптимално хирургично стадиране и нискорисково заболяване в стадий I (степен 1 или 2, стадий Ia или Ib)

- при болни с високорисков стадий I на заболяването (степен 3 или стадий Ic) се прилага адювантна химиотерапия с шест цикъла carboplatin

7. Терапия на напредналия (стадий II-IV) овариален карцином:

- цел на оперативното лечение при жени с напреднал овариален карцином (преди или след химиотерапия) трябва да е пълната резекция на всички макроскопски лезии

- при жени с овариален карцином не трябва да се прилага интраперитонеална химиотерапия, освен като част от клинично изследване. (ИТ)

В нашата уебстраница http://www.spisaniemd.bg можете да намерите над 40 статии, свързани с диагнозата и лечението на овариалния карцином

Използван източник:

1. NICE guidance. Ovarian cancer http://www.nice.org.uk/guidance/CG122

Comments are closed.