• Архив

  • За изданията

  Диагноза и лечение на отока на колянната става



01/03/2011

Съвременни препоръки* за диагноза и първоначално лечение на пациенти с остър или наскоро появил се оток на колянната става, разработени съвместно от Европейската лига за борба с ревматизма (EULAR) и Европейската федерация на националните асоциации по ортопедия и травматология (EFORT), бяха публикувани в списание Annals of the Rheumatic Diseases (1).

- Потвърждение: Пациент, който постъпва с оток на коляното с остро начало, трябва да бъде прегледан внимателно за потвърждение на наличието на този симптом

- Консултации: Когато се подозира наличие на септичен артрит, има анамнеза за травма или началото на отока е в рамките на 12 часа, болният трябва незабавно да бъде насочен към ревматолог или ортопед-травматолог

Костните тумори, засягащи коляното, са редки, но при съмнение за такива, болният трябва да бъде насочен към ортопед-хирург в рамките на една седмица.

Пациентите, при които се подозира наличието на възпалителен артрит, трябва да бъдат консултирани с ревматолог в рамките на шест седмици.

- Анамнеза: Освен рутинната анамнеза, включваща данни за прекарани или настоящи заболявания и прием на медикаменти, се събира и специфична информация за:

- бързина на настъпване на отока на колянната става

- характер на болката

- първи епизод или рецидив

- наличие на системни симптоми като фебрилитет, засягане на други стави и анамнеза за скорошна инфекция

- Физикален преглед: Най-напред той се съсредоточава върху засегнатото коляно, но трябва да бъде прегледано както другото коляно, така и всички останали стави. При наличие на системни симптоми или на други признаци на генерализирано заболяване се извършва и общ физикален преглед

От огледа на засегнатата колянна става се определят:

- локализацията и характера на отока (интра- или екстраартикуларен)

- наличието на излив

- стабилност

- генерализирана или локална болезненост

- температура и вид на надлежащата кожа

- обем на движенията

- оценка на мускулната, нервната и съдовата системи

- Лабораторни изследвания: За пациентите с травма, водеща до остро появил се оток на коляното, не са необходими лабораторни изследвания за поставяне на диагнозата.

Нормалните стойности на острофазовите показатели и на левкоцитите помагат да се изключат възпалителни заболявания, особено септичен артрит, при болните с нетравматичен оток. Други лабораторни изследвания могат да бъдат показани в зависимост от клиничната изява.

- Рентгенография: При пациентите с оток на коляното с остро начало трябва да се извърши рентгенография на засегнатото коляно в две проекции.

- Ултразвук: Когато диагнозата остава неясна след анамнезата и клиничния преглед, ултразвуковото изследване може да е от полза за откриването на ставен излив и синовиална хипертрофия.

При наличие на показания, ехографията, магнитно резонансното изследване (MRI), както и други образни методи, помагат при диагностицирането на интра- и екстраартикуларни структурни аномалии.

- Ставна пункция: Тя е показана при съмнение за септичен, възпалителен или кристал-индуциран артрит. Ставната течност се оценява макроскопски и се изследва микроскопски за левкоцити, кристали и бактерии чрез оцветяване по Gram и посявка.

При наличие на значим травматичен излив и липса на данни за фрактура от рентгеновото изследване, хемартрозата може да се аспирира. При съмнение за тумор, обаче, не бива да се извършва ставна пункция.

- Диагностични процедури: Диагностичната артроскопия се препоръчва при пациенти с оток на коляното с остро начало само в определени случаи – например, при необходимост от биопсия.

- Диагноза: Описаният диагностичен алгоритъм би трябвало да доведе до правилната диагноза, която е в основата на терапевтичното поведение.

- Първоначално лечение: Предприемат се общи мерки за облекчаване на болката и отока на колянната става. Те включват приложение на шини, криотерапия и употреба на аналгетици и нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) при липса на противопоказания за приема им.

Антибиотиците не са показани преди получаване на резултатите от посявката. Също така, вътреставното приложение на кортикостероиди трябва да се отложи до поставяне на диагнозата и след изключване на налични контраиндикации. (ЗВ)

* Препоръките са разработени с участието на клиничен епидемиолог, 11 ревматолози от 11 държави и 12 ортопед-хирурзи от седем страни.

Използван източник:

1. Landewе R., Gunther K., Lukas C. et al. EULAR/EFORT recommendations for the diagnosis and initial management of patients with acute or recent onset swelling of the knee. Ann Rheum Dis. 2010;69:12-19 http://ard.bmj.com

Comments are closed.