• Архив

  • За изданията

  Прекалена дневна сънливост – поведение и лечение



01/12/2009

Клинични препоръки за диагностициране и лечението на прекалената сънливост през деня бяха публикувани в списание American Family Physician (1).

Прекалената сънливост през деня е един от най-често срещаните симптоми, свързани с нарушенията в нормалните цикли на съня, които засягат около 20% от хората в света.

Проучвания показаха, че прекомерната дневна сънливост е най- честа при младите хора до 30 години и при възрастните над 75 години, което вероятно се дължи на недостатъчна продължителност на съня и депресивни разстройства при младите, а при възрастните – на соматични заболявания и заседнал начин на живот. Често прекомерната дневна сънливост има повече от една причина.

Последствията от нея са разнообразни, но понякога могат да бъдат сериозни или дори фатални, до голяма степен поради повишения риск за пътнотранспортни злополуки и свързани с работата травми.

Недостатъчният сън, обструктивната сънна апнея (OSA) и приемът на различни медикаменти са най-честите причини за прекомерна сънливост през деня. Други потенциални фактори могат да бъдат някои психиатрични състояния, синдромът на неспокойните крака (restless legs syndrome), неврологични причини като травма на главата, мозъчен инсулт, мозъчни тумори, енцефалит, генетични и невродегенеративни заболявания.

Обструктивната сънна апнея (OSA) се дефинира като прекъсване на дишането (апнея) по време на сън, което превишава условно приетата продължителност от 10 секунди. Хипопнеята е по-кратък период на нарушена вентилация, с кислородна сатурация около 50% (2).

Тежкото и продължително хъркане, внезапно събуждане със задух или апнея, прекалената сънливост през деня, са едни от характерните симптоми на OSA. Това нарушение в съня се свързва и с редица неспецифични симптоми:

- намалена способност за концентрация, влошена памет, промени в настроението

- нощно изпотяване, никтурия, сутрешна сухота в устата

- неспокоен сън, сутрешно главоболие

- еректилна дисфункция, намалено либидо

- депресия

Затлъстяването и голямата обиколка на врата са показателни за тежка OSA. Рискови фактори са напреднала възраст, мъжки пол и употреба на алкохол.

Пациентите с OSA страдат по-често от възпалителни процеси и вибрационно травмиране на горните дихателни пътища (ГДП), в резултат на силното хъркане и честите епизоди на въздушна обструкция, които увреждат епителните клетки и подпомагат инфилтрацията на лигавицата (lamina propia) с клетки на възпалението.

Тези болни имат повишена концентрация на медиаторите на възпалението в ГДП, увеличаващи чувствителността на рецепторите за кашлица, което води до засилен кашличен рефлекс, подобно на механизма при астма и еозинофилен бронхит.

Друга важна причина за появата на кашлица при пациентите с OSA е гастроезофагеалната рефлуксна болест (ГЕРБ). Епизодите на сънната апнея увеличават трансдиафрагмалното налягане, което води до слабост на долния езофагеален сфинктер и кардията на стомаха. Установено е, че пациентите с OSA имат повишена честота на ГЕРБ, като терапията с постоянно позитивно налягане в дихателните пътища (СРАР – на снимката) намалява тежестта на рефлукс езофагита при тях.

Епизодите на хронична хипоксия водят до сърдечни аритмии, както и до полицитемия, поради повишена секреция на еритропоетин. Усложнения на обструктивната сънна апнея са: пулмонална хипертония, деснокамерна недостатъчност, ритъмни нарушения, хиперкарбия, инсулт и миокарден инфаркт.

Полисомнографското изследване на съня е най-точният метод за установяване на нарушение на дишането по време на сън. То включва електрофизиологична и респираторна част:

- електроенцефалографско мониториране на мозъчната активност (ЕЕГ)

- регистрация на мускулния тонус и очните движения

- следене на дихателните усилия, дихателния поток и сатурация

Лекарства, които могат да предизвикат сънливост през деня, са: алфа-и бета-адренергични блокери, антиепилептични, антидиарийни, антиеметични, антимускаринови, антипаркинсонови, антипсихотични медикаменти, антихистамини, както и противокашлични средства, опиати и миорелаксанти.

Антидепресантите със седиращ ефект включват инхибитори на моноаминоокзидазата, трициклични антидепресанти и селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина. Барбитуратите, бензодиазепините и други средства, действащи върху рецепторите за гама-аминомаслената киселина, също могат да доведат до прекалена сънливост през деня.

Терапията на OSA е консервативна, но в някои случаи се налагат и оперативни интервенции. Най-ефективно е лечението с апаратите за СРАР, които осигуряват постоянен въздушен поток в горните дихателни пътища, като по този начин се предотвратява колапсът и възникването на обструкция в ГДП, които са в основата на патофизиологията на апнеичните паузи.

За лечение на прекомерната сънливост през деня, modafinil се счита за терапия на първи избор.

Средства на втори избор са амфетамините, но поради високия потенциал за злоупотреби, тяхното приложение е ограничено. Те включват dextroamphetamine, methyl-phenidate и pemoline. Странични реакции от лечението с тези медикаменти са: личностни промени, тремор, хипертония, главоболие, гастроезофагеален рефлукс. (КП)

Използвани източници:

1. Pagel J. Excessive daytime sleepiness. Am Fam Physician. 2009;79:391-396 http://www.aafp.org/online/en/home.html

2. Павлова К. Обструктивната сънна апнея е честа причина за хронична кашлица. МД 2008; Бр. 1 (февруари) http://mbd.protos.bg

Comments are closed.