• Архив

  • За изданията

  Пребиотиците намаляват честотата на атопичния дерматит при кърмачета



01/10/2006

Адаптирани млека, съдържащи смес от пребиотици*, намаляват значимо честотата на атопичния дерматит (AD) при високорискови кърмачета, показаха резултатите от проспективно, рандомизирано проучване, публикувани през юли в Archives of Diseases in Childhood Online First (1).

Съставът на интестиналната флора играе важна роля в развитието на имунната система в постнаталния период. При естествено хранените кърмачета, неутралните олигозахариди в майчината кърма стимулират растежа на бифидогенната флора. Добавянето на пребиотици в адаптираните млека може да се окаже по-ефективен метод за модулиране на имунната система, в сравнение с обогатяването им с пробиотици**.

Въз основа на анализа на олигозахаридите в майчиното мляко, е разработена смес от пребиотици, съдържаща 90% късоверижни галактоолигозахариди (GOS) и 10% дълговерижни фруктоолигозахариди (FOS). Изследвания, проведени при недоносени и доносени новородени, показват, че адаптираните млека, съдържащи GOS/FOS, стимулират растежа на чревна флора, близка по състав до тази при кърмените деца.

AD обикновено е първата изява на алергия през ранното детство. Предполага се, че е резултат от забавена матурация на TH1 клетъчната популация с повишени серумни нива на общите IgE и специфични IgE антитела към хранителни алергени.

Настоящото проучване има за цел да изследва ефекта на адаптираните млека, обогатени с GOS/FOS (0.8 g/100 ml), върху честотата на AD през първите шест месеца след раждането.

То включва 259 кърмачета, рискови за атопия, които са били разделени по случаен принцип в две групи – терапевтична и контроли. Адаптираните млека на контролите са съдържали малтодекстрин.

На третия и в края на шестия месец децата са проследени за клиника на AD, като при 98 от участниците са взети фекални проби за изследване на интестиналната флора. Общо 206 кърмачета са завършили изследването.

АD е диагностициран при 10 деца от терапевтичната група (9.8%) и при 24 контроли (23.1%). Хранителният режим не е повлиял върху тежестта на клиничната симптоматика. Приемът на пребиотици е довел до сигнификантно нарастване на броя на бифидогенните бактерии в сравнение с контролите. Не е установена значима разлика в броя на лактобацилите между двете групи.

„Резултатите доказват, за първи път, благоприятния ефект на пребиотиците по отношение на профилактиката на AD при високорискова деца“, коментират авторите, „Точният механизъм на действие подлежи на изясняване от бъдещи проучвания.“ (КД)

* ПрЕбиотиците са несмилаеми хранителни съставки, които достигат непроменени до дебелото черво, където стимулират растежа и активността на чревните микроорганизми. Още през 2000, Kunz и сътр. установяват стимулиращия ефект на олигозахаридите върху бифидогенната флора, както и способността им да повлияват локалния имунитет в гастроинтестиналния тракт при кърмачета (2).

** ПрОбиотиците са живи микроорганизми, които колонизират храносмилателния тракт. Използването на видове като Lactobacillus и Bifidobacterium има доказан благоприятен ефект върху локалния имунитет и баланса на чревната флора. Адаптираните млека, обогатени с пробиотици, намаляват честотата и продължителността на острите инфекциозни диарии при изкуствено хранените кърмачета.

Използвани източници:

1. Moro G., Arslanoglu S., Stahl B. et al. A mixture of prebiotic oligosaccharides reduces the incidence of atopic dermatitis during the first six months of age. Arch Dis Child. Published online July 27, 2006 http://adc.bmjjournals.com

2. Kunz C., Rudloff S., Baier W. et al. Oligosaccharides in human milk: Structural, Functional, and Metabolic Aspects. Annual Review of Nutrition 2000; 20: 699-722 http://arjournals.annualreviews.org

Comments are closed.