• Архив

  • За изданията

  Високо нормални нива на пикочна киселина при диабет тип 1 са предиктор за бъбречна дисфункция



01/06/2009

Серумни нива на пикочна киселина във високо нормални гранични стойности са ранен признак на бъбречна дисфункция при пациентите с диабет тип 1 още преди появата на промени в уринната албуминова екскреция, показаха резултатите от проучване на Joslin Diabetes Center*, публикувани в Clinical Journal of American Society of Nephrology (1).

В изследването са участвали 675 пациенти с диабет тип 1. От тях – 311 души са били с микроалбуминурия (начална нефропатия) и 364 с нормоалбуминурия. Не е бил установен нито един случай на макроалбуминурия (напреднала нефропатия).

Въпреки тези резултати, един от петима участници е имал нарушена бъбречна функция, доказана със стандартен тест за определяне на скорост на гломерулна филтрация (GFR).

Средната GFR в групата с нормоалбуминурия е била 119 ml/min, а в тази с микроалбуминурия – 99 ml/min. Леко до умерено нарушена бъбречна функция (GFR<90 ml/min) е била установена при 10% от случаите с нормоалбуминурия и при 36% от тези с микроалбуминурия.

Проведените унивариантен и мултивариантен анализи са показали силна и независима обратна зависимост между GFR и концентрацията на пикочна киселина – пациентите с по-ниска GFR са имали значимо по-често повишена концентрация на пикочна киселина в абнормни граници.

Не е известно дали повишената пикочна киселина е само ранен маркер за бъбречно увреждане при диабет тип 1 или е рисков фактор за ранна загуба на бъбречна функция при тази популация болни. Не е ясно също така дали данните от това проучване могат да бъдат екстраполирани и при пациенти с диабет тип 2.

Установено е, че неконтролираната хиперурикемия води до развитието на подагрозна нефропатия. Пикочната киселина е проинфламаторна молекула, която може да действа като прооксидант и антиоксидант.

Тиазидните диуретици повишават нивата на пикочната киселина, докато АСЕ инхибиторите и losartan ги намаляват.

Повишената пикочна киселина дори във високо нормални гранични стойности може да бъде ранен предиктор за намаляване на бъбречната функция при пациентите с диабет тип 1, като е възможно да се намесва в този процес, коментират авторите.

Микроалбуминурията е ранен признак на диабетната нефропатия, но при някои пациенти се наблюдава обратно развитие към нормоалбуминурия, докато друти развиват прогресираща бъбречна дисфункция, която завършва с бъбречна недостатъчност (GFR<15 ml/min или диализа).

Ранната прогресираща загуба на бъбречната функция може да бъде диагностицирана с помощта на серумен цистатин С за определяне на GFR (cC-GFR).

* Second Joslin Kidney Study on the Natural History of Microalbuminuria

Използван източник:

1. Rosolowsky E., Ficociello L., Maselli N. et al. High-normal serum uric acid is associated with impaired glomerular filtration rate in nonproteinuric patients with type 1 diabetes. Clin Am Soc Nephrol 2008, 3: 706-713 http://cjasn.asnjournals.org/cgi/reprint/3/3/706.pdf

Comments are closed.